Всичко се случи навътре в гората. Там където само мъглата се ориентира в нощта, а Луната свети на слепите. До едно от дърветата плачеше бебе. Размахваше ръчички, но нямаше кой да го чуе. Само дивите животни се ослушваха наоколо. След малко един мъжки от глутницата вълци се стрелна към кошницата. Бебето не беше в опасност. Животните го обичаха още от преди момента на запознанството им, защото бебето беше дете на Луната. То беше родено в една юлска влажна вечер и захвърлено в гората, защото имаше странна болест. Беше престояло в корема на майка си. Приличаше на изсъхнала кисела краставичка - сбръчкано и грапаво. Никой от хората не знаеше какво да го прави, затова го изхвърлиха на зверовете. Но зверовете бяха благосклонни. Взеха детето под закрилата си и някак знаеха какво да правят с него. Оставяха го всеки ден за по няколко часа на слънце. Постепенно кожата му се изчисти и изглади. Косата му потъмня и се изправи. Очите му бяха черни като копчета. Малкият принц растеше заедно с малките вълчета, ловеше зайци с глутницата, а вечер се забавляваше, като се гавреше с лисиците. Късно през нощта заставаше на някой хълм и съзерцаваше Луната. Разперваше ръце, а лъчите й го обгръщаха и обичаха, топлиха го. Детето на Луната. Един малък Тарзан на вълците. http://www.youtube.com/watch?v=HzeMbN90Pz8
Няма коментари:
Публикуване на коментар