скайп няма

Копелетааааааааа, няма скааааааааааааааааааааааайп!!!!!

Най-накрая щастлив край или начало в края на краищата.

Малко е трудно да си подредиш мислите след такъв трус, но ще се опитам щото се чувствам безработен и като не поствам нещо през ден-два се чувствам още по-безработен. Всъщност нямам какво да кажа, но ми липсва внимание, затова .. я бебета .. затова..уфф. Влизам във филма.

Тя ме погледна в очите и видя кокосовите орехи на Бахамите, помириса влажния въздух и се пренесе там, докато аз бях сух като стафида, лежах по корем и гледах по-скоро облаците отколкото тревата, не знам как ставаше номера. Скоро земната повърхност не се беше превръщала в огледало, но много ми харесваше, когато ставаше така, защото можех спокойно да надничам под полите на жените без да ме забележат, а те горките изобщо не се усещаха. Тази специално се усети и ме изсипа един между зъбите, а аз се строполих на земята. После без да ставам се заговорихме и тя разбра, че съм пачка. Обаче аз не обичам да се размотавам с жени, станах и си тръгнах. Хванах първия самолет и заминах на Бахамите сам, оказа се, че там няма кокосови орехи, и навсякъде са поникнали праскови, раждащи плодове без костилки. Не знам доколко беше добра новина, но май по-скоро ми хареса да ям праскова като круша, без да оставям следи. Много вкусно ти казвам, заравяш муцуната в плода и ровиш със зъби, докато цялата му течност попадне по лицето и в устата ти. После се хвърляш на онези големи меки възглавници на плажа и умираш на сянка. Гледаш да не влизаш в морето щото има акули, а високите дървета гледаш под наклон, щото така ти било кеф. Пердета, пердета навсякъде казвам ти, летят и се пъхат там където хората казват, че не им е работа, но пашкулчетата просто мигат на парцали и се вглеждат във съвсем различни работи. Кой ти говори за усмивки, когато адът замръзва или говедата разсъждават и имат задни мисли. Бръмчим, но лазим вагонно. Юнаци гонят славата, а славата е слаба, заради несъобразителността, която й е отредена по рождение от орисниците, които са я орисали щом черната вещица е дошла и й е казала, че няма да доживее 18, защото ще се убоде на вретено. Абе кой ти има вретено в 21 век, когато дрехите се правят от найлон, а найлона от нефт и найлонови торбички. Което ме подсеща, че найлоновите торбички шумолят и е супер дразнещо, няма ли някви дето не шумят. Безшумни найлонови торбички, такива дето вятърът не може да ги носи непрестанно из града и децата не стрелят с прашки, но не прашките на майките си, а от онези, с които се стреля по птички, капачки и кофички от кисело мляко. Мили деца, не стреляйте с прашките си по бездомните животни, защото рикушет килс, също!! Аз малко забравям, че вече на мода са въздушните бойни оръжия, от сорта на въздушна пушка, въздушен пистoлет и арбалет, които работят с въздух, тип ракета вода-въздух-земя, която преминава от течно в газообразно състояние и после пак в течно. Предвид обстоятелствата тя се изстрелва, чрез магнитен механизъм тип свредло, което се използва също в металообработването и хлебопроизводството. Когато ракетата удари своята цел, това става гъба за нас и ние възкликваме „Това не е стена, това е гъба за нас“. Но леко се отклоних от първоначалната тема, за рецидивистите в различните страни. Може би защото не знам нищо за тях, веднъж се запознах с едно момче, което беше откраднало 2 пакета зрънчо от супермаркета. Не знам дали той минава за рецидивист, но ми се струва подходящ типаж за експерименти в НАСА и зона 51, на 5 крачки вляво от магистрала Б55. Значи от тука тръгвате прайте 2 завоя на на тъй и после на на тъй и след 5000 километра само направо и сте там. След 5000 килемтра завийте наляво. Имаш червеи в главата момче, просто защото гумените мечета свършиха и си взех желирани червеи, надрусах се със захар и сега не мога да спя от коксартроза, което май беше съвсем друго заболяване но важното е да е влажно и да се смеем на милиционерските палки смазващи кокалите ни от бой. Ох, боли!

Когато бях малък имах играчка – Пинокио върху колело и когато бутах колелото, колелата му се въртяха, а когато колелата се въртяха, краката на Пинокио въртяха педалите. Тогава се замислих и реших, че всичко има смисъл. Затова не пропускам никакви дребни подробности от живота. Обръщам внимание на всеки детайл и съм перфектен, точно колкото черния лебед гърчещ се под звуците на Чайковски. Искам свобода бе, дайте ми брадва! А скайпа го заровете някъде, нека лампичката му казваща „аз съм жив“ изгори, нека червеите ги удари късото напрежение, нека изгорят в адаааа. Без тебе скайпи аз не мога, без тебе шъ съ заколЪ!