понеделник, 18 октомври 2010 г.

чук и пирон - диалoг


  • Вечерята ти е страхот на!
  • Не започвай пак, какво ще искаш този път?
  • Нищо скъпа, нищо.
  • Да бе, повярвах ти, казвай направо.
  • Добре де, може ли да те почукам малко?
  • Не.
  • Ама защо? Толкова рядко го правим.
  • Тази вечер ми е малко лошо.
  • Не започвай пак.
  • Какво да не започвам пак, казвам ти, че ми е лошо.
  • Всеки път това казваш.
  • Ами съжалявам, че ние пироните си имаме тези моменти. Може би ако се поставиш веднъж на наше място и спреш да бъдеш чук, ще ме разбереш и ще спреш да мрънкаш!
  • Може би съм опитвал, но ти се опитай да разбереш нас чуковете. В природата ни е да чукаме, това е изначално за нас, дори животоподдържащо.
  • Животоподдържащо, хах, на баба ти дръндера.
  • Ами да, виж ме, откакто съм с теб съм се съсухрил, станал съм дядо, страх ме е , че главата ми ще започне да омеква.
  • Може би това трябва да стане, за да започнеш веднъж завинаги да мислиш с нея.
  • Глупав ли ме наричаш.
  • Наричам те чук.
  • Но това не е обида.
  • За мен звучи обидно.
  • Да не би да бъдеш пирон е по-добре? Седиш вкъщи по цял ден, грижиш се за децата, миеш чинии и се правиш на недостъпна. Всъщност не вярвам на нищо, което кърви всеки месец, но не умира. Аз поне съм себе си.
  • Себе си ли, ти си първично животно, омръзна ми от теб. По-добре отиди в гората, там ще намиреиш хиляди съмишляници. Или си намери пирон, който обича да го чукат.
  • Може би точно това ще направя.
  • Добре.
  • Чакай, къде отиваш?
  • Да си намеря чук, който не чука.
  • Не, чакай! Извинявай. Моля те, спри!
  • Защо да спирам, нали си толкова смел и убеден в разсъжденията си.
  • Извинявай, понякога не знам какво говоря.
  • За пореден път развали деня ми, благодаря ти.
  • Съжалявам, че съм такъв чук. Прости ми.
  • Да, може би ще ти простя, но има ли смисъл? Същото ще се повтори утре или другата седмица, в най-добрия случай след месец. Но със сигурност ще се повтори. Защо да продължаваме?
  • Защото се обичаме.
  • Любовта е временно понятие.
  • Стига.
  • Лягам си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар