чук и пирон - диалoг

• Вечерята ти е страхот на!
• Не започвай пак, какво ще искаш този път?
• Нищо скъпа, нищо.
• Да бе, повярвах ти, казвай направо.
• Добре де, може ли да те почукам малко?
• Не.
• Ама защо? Толкова рядко го правим.
• Тази вечер ми е малко лошо.
• Не започвай пак.
• Какво да не започвам пак, казвам ти, че ми е лошо.
• Всеки път това казваш.
• Ами съжалявам, че ние пироните си имаме тези моменти. Може би ако се поставиш веднъж на наше място и спреш да бъдеш чук, ще ме разбереш и ще спреш да мрънкаш!
• Може би съм опитвал, но ти се опитай да разбереш нас чуковете. В природата ни е да чукаме, това е изначално за нас, дори животоподдържащо.
• Животоподдържащо, хах, на баба ти дръндера.
• Ами да, виж ме, откакто съм с теб съм се съсухрил, станал съм дядо, страх ме е , че главата ми ще започне да омеква.
• Може би това трябва да стане, за да започнеш веднъж завинаги да мислиш с нея.
• Глупав ли ме наричаш.
• Наричам те чук.
• Но това не е обида.
• За мен звучи обидно.
• Да не би да бъдеш пирон е по-добре? Седиш вкъщи по цял ден, грижиш се за децата, миеш чинии и се правиш на недостъпна. Всъщност не вярвам на нищо, което кърви всеки месец, но не умира. Аз поне съм себе си.
• Себе си ли, ти си първично животно, омръзна ми от теб. По-добре отиди в гората, там ще намиреиш хиляди съмишляници. Или си намери пирон, който обича да го чукат.
• Може би точно това ще направя.
• Добре.
• Чакай, къде отиваш?
• Да си намеря чук, който не чука.
• Не, чакай! Извинявай. Моля те, спри!
• Защо да спирам, нали си толкова смел и убеден в разсъжденията си.
• Извинявай, понякога не знам какво говоря.
• За пореден път развали деня ми, благодаря ти.
• Съжалявам, че съм такъв чук. Прости ми.
• Да, може би ще ти простя, но има ли смисъл? Същото ще се повтори утре или другата седмица, в най-добрия случай след месец. Но със сигурност ще се повтори. Защо да продължаваме?
• Защото се обичаме.
• Любовта е временно понятие.
• Стига.
• Лягам си...