решавам се като задача

Решавам се като задача и се сънувам в некролог, но както и да го отлагам всичко ми е под въпрос. Нещата не намирам за катарзис, въпреки рационалността. Хищническите прояви са ми в същността. Обичам развълнуваните хълмове и идиотските им склонове. Обичам бледостта на африканските ни слонове. Където и да се събудя пак ще съм си същия и каквото и да си обуя няма връщане. Невероятно е когато е невероятно, но не разбирам ми е просто непонятно. Примерът ми е в маслината, а идеята - часовник, и заедно се получава филм, който не ви препоръчвам...
Повече любов ли има по земята, или козинката на животното е стоплила душата на поета. Той пък радостно пее под дъжда и сресва дивата си коса със скелет на скумрия. Питам се колко далеч са цветята, които гадаят съдбата на дявола. Получавам отговор от децата, които му се оказват близки приятели. Те ми казаха, че цветята са там където ги потърся, защото всъщност те не притежават физически облик и могат да се преобразят във всичко, където и когато са нужни. Затова ги поисках пред мен и децата се превърнаха в цветя, тоест цветята се вселиха в децата. Очите им станаха бледозелени и яркочервени едновременно, от време на време мигаха в синхрон и имаха претенции кой цвят да преобладава. Мина дълго време докато осъзная какво всъщност трябваше да правя, но се осъзнах! Казах им да ми разкажат съдбата, а те ми казаха да си гледам работата. Взех едно от децата и му извадих очите и езика, то престана да съществува, а аз се усмихнах. Другите се уплашиха и ми разказаха за съдбата ми. Не бях доволен. Прекалено скоро ми се стори, че ще умра, а те ми казаха, че все някога трябва да умра. Аз им отговорих уклончиво и те изчезнаха. Не бях доволен. Разстроих се.
Решавам се като задача, но съм всъщност монолог. И куклата, която ме играе и решава се оказва Бог.  Но аз не съм готов за него. Готов е синоним. И въпреки, че не желая аз живея в акроним. Възбуждам се от святото и ме е гнус от тоалетни принадлежности. Бодувам вътре в блатото и умирам в стих от дим.