вторник, 5 октомври 2010 г.

спазвай дистанция от мен

Захвърлих калинката в боклука, заедно с фалшивите си мечти и спомени. Хах, колко беше лесно. И сега виж живота ми, виждаш ли боклука? Не, нали? Изхвърлих го. От днес съм вече нов, за стотен път започвам отначало, градя цялото си тяло и не знам върху каква основа. Дали да ползвам него за такава или душата си? Опитвам се да усетя нещо, докато те гледам в очите, но „нема нищо“. Празен съм, като диня без вътрешност, оставиха ми само семките. И аз от време на време ги разхождам, за да видят и те свят. Мислех си, че ако ги изсуша и ги посадя, от тях ще изникне друга диня и аз ще й открадна вътрешността, но на практика не се получи така. Посадих ги и докато чаках с нетърпение да поникне нещо, мина някакъв човек и ме смачка, счупих се и изсъхнах. Разложих се в пръстта и новия плод ме пое в себе си. Сам паднах в капана си, вместо той да стане част от мен, аз съм част от него. И сега ми е някак непълноценно и празно. Обсебен съм от себе си, егоцентрик, порочен кръг от фантазии на прах и малко сланина.
После отидох до магазина и видях как точно пред него стои една от онези гнусни чистачки на града тип циганки и яде мазно и нагло луканка. Без да я реже, сякаш хруска вафла. И се присетих за гладните дечица в Африка. После се сетих за Боно и си представих как заснемам тази циганка и му я прожектирам. Хаха, горкия човек сигурно би се разплакал при вида на тази бедна африканска майка нагъваща луканка. После циганката си отвори консерва със сардини и започна да ги пъха една по една в устата си. Много съжалих, че нямам камера, а тази на телефона ми е стара и не дотам добра. Тръгнах бързо да издирвам камера, но на втората крачка ме спъна една хлебарка. Каза ми, че това което смятам да направя не е правилно. Аз й се изсмях, казах й да се грижи за собствената си душа. После докато се изправях и затичвах наново се зачудих дали хлебарките всъщност нямат 2 души, тъй като със сигурност има 2 мозъка. Едно, две, три - джойнта запали.. забравих си мисълта. Говорих за някакви калинки, обаче калинката излетя и само ми показа в каква посока е следващата ми любов. Тръгнах натам и хлебарката пак ме спъна, каза ми, че правя голяма грешка.  Стъпках я и после се сетих за циганката. Върнах се, стъпках и нея и тръгнах да диря любовта. Вървях няколко дни, но ожаднях и се спрях на една чешма. Оказа се, че чешмата е частна и за да пия, трябва да работя 7 години за собственика. Работата беше страшна, но да умра от жажда ми се стори по-страшно. Затова изпих няколкото глътки, които ми дадоха и се хванах на работа. Трябваше 7 години да бутам един камък нагоре по склона, а стигна ли горе трябваше да го търкулвам надолу, за да видя колко далеч ще стигне. Оказа се, че типовете са някакви учени които изследват зависимостите между наклона и камъка и земното притегляне и колко точно сила трябва да му приложа, за да отиде еди къде си и тогава колко другата сила му противодейства. Физици, иди ги разбери. Тъй като не разбирах от цифри, просто си бутах и така 7 години. Брад Пит в Тибет, не изглеждаше толкова зле колкото аз накрая, но се измъкнах, дори ми дадоха шишенце с вода за изпът. И тръгнах да диря любовта, накрая намерих някаква жена. Скелет на жена, покрита с паяжина. В джоба на роклята й имаше бележка. Там пишеше „чаках те, но дойде смъртта и ме отне от теб“.  Почувствах се ограбен, измамен и какво ли не. За пореден път жена ме зарязва, заради някой друг. Започнах да се чудя какво ми е, погледнах се в огледалото и видях пъпките на лицето ми. Реших, че проблемът е в тях, но след като изчезнаха проблемите продължиха. Погледнах се в огледалото повторно и видях, че вече нямам глава. Сложих си клечка със захарен памук наместо глава и тръгнах да диря любовта. Докато с обърна и няколко деца бяха изяли памука, останах само с клечка. Реших, че е удачно да сложа няколко геврека за фасон на клечката и наистина ми се получи добре. Много скоро съдбата на памука последва и гевреците. Тогава просто отсякох главата на първия срещнат и я забих на клечката. Мислч, че тогава за 1 път ми обърнаха внимание от доста време. Една жена дойде и ми каза, че имам секси скули и иска да ме има. Отговорих й, че няма как да ме има, но в крайна сметка й продадох скулите. И ако всичко дотук почти няма смисъл, то със сигурност има много подсмисъл. Защото аз все още диря, но не намирам. Защото всичко е въздух, дори думите ми са излишен въздух. Защото нямам търпение да се спася. Защото са чужди всички слова, които използвам. Всичко е казано. Всичко е безкрайно понятие, което само се ограничава погледнто през призмата на нашия свят. Искам някак си да спазваш дистанция от мен. Не искам да намаля рязко и да се сблъскаме. Искам, не искам всичко изтича през тоалетната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар