неделя, 24 октомври 2010 г.

-Do you want us to be friends? - Ignore!


Днес е като вчера, същия брой нови приятели във фейсбук, същия брой посещения в блога. Безлични подробности, които се блъскат в плоскостта на мозъка ми и той ги приема за миродавни. Хиляди сияйни слънца на прозореца ми, хиляди погледи втренчени в мен, сякаш от мен зависи бъдещето на всички. И аз дърпам завесите, казвам им да изпушат една трева. После се чудя що всички ме зарязват, а ето, че получих отговора – аз съм лош човек. Не държа на приятелите си, защото в днешно време се смята, че за да държиш на някой трябва да му подгряваш ухото от разговори по телефона. Преувеличавам естествено, но съм нагнетен. Аз не съм такъв, бе! Не ми се занимава с никой, не искам никой в живота си, до момента в който не поискам някой. Взимам си каквото ми се предлага, живея както си искам, не ме интересуват чуждите рингтони. Кинг конг е във въображението, целувките са след това. После си лягам и някой си мисли, че съм му длъжен, ама е сбъркал. Всичко, което ограничава е далеч от свободата, съответно и аз съм далеч. И ако изтъркани фрази определят творческото ви мислене, закво мислите въобще? Вземете си 5 книжки с цитати на световно известни педофили и педали, живяли през 18 и 19 век и ще имате страхотен живот.. няма що..
Твърде късно, всичко си отиде, приятелството също. Сега ще живея без приятели. Ще ям квото си сготвя. Ще се разхождам сам по улиците и ще си говоря сам. Ще бъда един от онези луди, които са безумно щастливи от цветовете на дъгата и споделят радостта си само със себе си. Защото не са вдигнали телефона, за да предотвратят самотата си. Не са надеждни, не са икономически изгодни, не са нищо повече от хора. Едни изоставени техници на безпомощност. Килограми философия изсипана в гърлото на орхидея. Неподредена и невярваща. Земята е слаба с подобни разсъждения, мамка му! Хората са слаби, защо трябва така да прекратяваме нещо, което сме изграждали с години. Мамка ви, хора! Шибаните ви депресии, шибаните ви комплекси, заврете си ги. Порастнете.
Нямам пари за психолог. Нямам и желание.

2 коментара:

  1. Много добро...Welcome to the club. Заобграден от "приятели" и роднини, а винаги сам...лошо няма. Доста самотно, мрачно и безпереспективно..а и малко мирише ама миреше на мен и на моите мисли, който му допада аромата да идва и да граби..с пълни шепи. А всички много модерни и не чак толкова "арт" уонъбийс и всякаквите му там супер манияци да ходят в светлината на прожекторите и да изгарят един по един сломени от собствената си простотия и от хорското желание да я споделят. Душата ми плаче, сърцето ми крещи, лицето ми усмихнато пред сивите тълпи...

    ОтговорИзтриване
  2. .... exactly my thoughts ... описа моят свят току що в рамките на колко.... 20 реда!!!! Beautiful mind!

    ОтговорИзтриване