Бъркам в коша и вадя отверка, на кой му трябва подобен инструмент? Май на никой... забивам я в стомаха си и вадя от него парче торта. Мм вкусна тарта, казвам си. Върви в ада - чувам глас. Тортата проговори, разказва ми че Иисус и Франкенщайн са един и същ човек. Не мога да повярвам, живял съм в заблуда. Но е доста интересна теория като се замисля.
Абе, защо докато кръвта ми изтича и умирам, седя и размишлявам над подобни глупости. Дай да се захвана със смъртта. Бяла светлина, тунел, ангели, демони, всичко на куп се изсипва в съня ми и гледа през малко прозорче към болничната ми стая. Всичко е в бяло, дори боксерките ми са бели. Дано не ги изцапам, че ще стана за резил. Горя бавно и усещам как слизам надолу, но не мога да си позволя да слизам в ада, не мога и да отида в рая, след ден, като този. О, Боже, толкова се чувствам виновен. Полудявам. Сутринта запалих дъвка и когато всмуках кроасановия дим, в дробовете ми се настани насилие. Усетих липсата на кислород, усетих бунтуването на вътрешностите ми. Дъвката залепна на горната ми устна, а аз се запитах дали е достатъчно секси да се разхождам така. Една жена чу въпроса ми и ме целуна. Искаше просто да ми открадне парчето месо. Казах й, че не си го давам, то е ценно и не съм си го намерил на улицата. Тя ме погледна под вежди и изцеди 2-3 лимона в бяла, полупрозрачна кана. Разбърка и добави малко вода. Сложи захар и я изля на земята. Попита ме дали съм нормален, а аз й отвърнах „Госпожо, вие сте дама Пика“. Жената побесня, изнасили тиквите и принцовете в шахматната кутия и погълна 2 събуей сандвича на път за вкъщи. Зарадвах се на щастливия край. Обичам да ям, обичам и да бъркам в контакта, когато вали и плувам с делфините. Вдигам глава и надеждата е пред мен, с нея само се поздравяваме, иначе не сме приятели. Но бих казал, че сме добри познати, защото се усмихваме един на друг. С нея ме запозна Емо, на Зоя брат й. Той е много добър приятел, макар че съм го виждал само 2 пъти. Веднъж докато ядях банан и веднъж на улицата. Той ме подмина, но не ми се обади. Мъжете имат нужда от жени, а жените се страхуват от мишки. Зоя има хубава коса, мирише на цветя, макар че я мие само веднъж в седмицата. Искам да мачкам тревата и да я усещам между пръстите си. Да се въргалям в кал и да ме поливат с вода. Искам да мога да накарам всички да повърнат плода на познанието. Искам да видя хлебарка, как бърка в пералнята и я хваща ток. Чудо, мадоната роди!
Някога копал ли си канал? Дори като дете, за да направиш водопровод за градчето от пясък или кал. Веднъж копах, търсих смисъл, но намерих единствено проблеми. Тогава си казах, че повече няма да копая, че рицарите се раждат рицари, дори и без броня. Че белите коне им се дават по наследство. Че хората не виждат зад завесата. Няма да се доказвам на никой. Нека всеки ме вижда такъв какъвто съм или не съм. Нека светът съществува въпреки мен, нека живеем...
Обичам боза, дори със сладолед! И мога да ти кажа, че е много вкусно, дори. Обичам банички, и ако не вярваш, питай Нина!! Обичам онова пиле на Здравка. Обичам бекстрийт бойс и газ, маз и оцет срещу въшки. Усещането да ти пари на главата.. несравнимо. Обичам високите ни планини, небето синьо и Луната. Ах, как обичам Луната. Обичам хората, но и ги мразя малко. Обичам мляко с какао, пък дори и да е грозно. Обичам чай от днес...
Няма коментари:
Публикуване на коментар