сряда, 6 октомври 2010 г.

дъжд по прозореца и още нещо


Всеки има своите борби, and so do I. И докато едни се борят за хляба си, други за живота си, аз се опитвам да се докажа, дали на вас или на себе си, все още не съм решил. Не се чувствам като автор или човек, който прави нещо, което би се харесало, но адски се надявам точно това да стане. В смисъл това, което правя да има смисъл. Мм, не се надявам на чудеса, дори най-близките ми хора не харесват и половината от нещата в този блог. Но някак си после разбирам, че те не са ми толкова близки и въпреки това, че са били много време с мен, не ме познават. Всъщност много рядко се чувствам така сякаш някой ме познава. В повечето случаи успявам доста добре да заблудя събеседника. Или ме мислят за доста тъп, или за някакъв капацитет голям, а аз съм някъде посредата. Толкова много неща има още да науча и в същото време знам доста, така че се изпращам на някаква средна позиция в таблицата. Всъщност не знам защо го правя, никой не ме кара да пиша тези глупости, точно обратното – карат ме да пиша други глупости, а аз се занимавам с това. Май обичам да споделям единствено с белия лист, което пък ме изпраща при един куп самотни малоумници, които са се нарекли писатели... или някой друг ги е нарекъл.
Трябва да си измисля късометражен филм. Днес имахме пичинг сесия, която убий ме, не знам как да обясня какво точно означава. Та занасяме си проектите на късометражни филми и купчина старци или застаряващи чичковци ни казват, дали може да се снима и бла-бла. Та влизам аз, напълно несигурен в себе си, не знам какво ще ми кажат, абсолютна нула в главата ми. Историята ми е за няколко пингвина които се свалят с камъчета и няколко човека, които правят същото. Звучи малоумно, но интересно. И те ми казаха, че е напълно неснимаемо, никой режисьор от втори курс няма да иска да го снима. Но Айзенщайнския монтаж е много добър и историята е интересна и симпатична. И аз стоя насреща и се питам, ама защо трябва някой да го снима, след като аз не работя с режисьор и трябва да ми оценят единствено синопсиса, който съм предал. Но естествено мълча, защото капацитетите са те... И ето ме сега, стоя и се чудя за какво да пиша. Дали за поредния сериен убиец, защото явно това са снимаемите история. Или пък за някоя съвсем изпушила случка. Както и да е, хванал съм се на хорото и трябва да се съобразявам с техните правила. А се чувствах толкова свободен без режисьор. Някои от комисията не обелиха и дума, единственото което правиха беше да ме оценят по татуировките. Благодаря им, заради хора като тях най-вероятно киното ни умира. Мм май съм прекалено краен. Всъщност са прави, къде ще намерят пингвини, че да ги снимат. Можем да облечем няколко актьори в пингвински костюми и да ги повъргаляме из сцената, но тогава ще стане пошло. Май предпочитам да си легна, но съм спал следобед и няма да заспя. Какво да сторя?
Обичам бисквити с фъстъчен крем, даже обожавам, но свършиха!! Жалко, че хората не понасят дъжд, сега наистина би ми дошла добре една есенна разходка в дъжда.

1 коментар: