петък, 22 октомври 2010 г.

irreplaceable


Понякога слабите стават силни, а последните – първи. Понякога съдбата се обръща, не знам дали зависи само от решенията, които взимаш или пътеките, по които поемаш. Вярваш ли ми?
Ревността вали върху мен и попива във вените ми. Стоя на слънце с надеждата, всичко да се изпари, но то не успява да ме стопли. Нищо не успява да ме стопли. Въздухът е бърз и напомня на вятър, но вятър няма, защото движението е забранено. Дишам, хубаво е когато чуваш и усещаш всяко твое трепване. Когато забелязваш настръхналата си кожа и се поддадеш на вълните от възбуда. Хубаво е да си жив. Да се събудиш сутрин и да избършеш слюнката от бузата си, да се стрелнеш към банята и да погледнеш полу-заспалото си лице в огледалото. Да знаеш, че днес е поредния ден в който може да умреш, но и да живееш. Усмихваш се на себе си, буташ четката за зъби в устата си и отброяваш 3 минути търкане. После се връщаш в стаята си и пускаш някоя от скелетън песните си. Унасяш се в припева, вълните те носят другаде. Събуждаш се във въображаемия си свят, а дори още не си пил кафе. Всъщност аз нямам нужда от кафе, нямам нужда от сутришната цигара, за да се събудя. Често хората ме питат за какво живея. Май нямам точен отговор. Мисля, че живея заради онова чувство в корема, което изпитваш, когато си доволен. Когато ти предстои нещо голямо. За онези неща които те карат да летиш, когато станеш свидетел на красивата Луна, скрита леко от облаците. Лилавото небе те прегръща, праща ти поздрави. Знам, че всичко е в главата ми, че може би живея в лъжа. Знам, че хората не се интересуват от чуждите съдби, но какво пък, аз се интересувам от хората. Не мога да открадна спомени, затова си правя мои, същото е и с мечтите. Виновен ли съм, че съм роден да ги следвам? Защото понякога се чувствам сякаш съм виновен. Слаб ли съм, че споделям всичко или точно това ми е силата? Вярвам си и така ще остане. Тепърва ще се гмуркам в приказката си. Тепърва ще летя. Независимост. Ще запаля огънчето си, ще горя и ще се стопля. Огънят пречиства, водата разводнява. Един ден лошото ще се изпари и аз ще бъда добър, точно колкото заслужавам. Ще спра да изнасилвам близките си, ще съм чист и красив, ще съм ангел. Но дотогава съм черен, съм гарван. Дотогава ще унищожавам за удоволствие и няма да има място за вина. Всичко започва от раждането на слънцето. Аз съм слънцето. Родих се. Стопявам се от подигравки. Стопявам се от погледите и изчезвам танцувайки. Смея се на всичко чуждо, аз съм цвете, аз съм нощта. Всичко е толкова красиво, всичко е толкова истинско. Изживявам го сякаш съм си инжектирал наркотик, но всъщност няма капка химия по вените ми, никога няма да има, защото съм истински. Убивам болката със затварянето на очите си. Аз съм по-силен от заблудите ви, по-силен от страховете ви, не мога да бъда заместен, дори и от морфина. Колкото и да увеличаваш дозите, колкото и да бягаш. Не мога да бъда заместен. Нищета и утеха. Дори студен светя, дори вледенен съм по-топъл от всичко познато. Аз съм майката и бащата, от мен произлиза всичко. Да ме предадеш е смъртен грях, отиваш в ада. Можеш ли да изтриеш белезите ми? Не позна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар