Cliché

Слънцето заспа, скри се зад заострения склон на планината и остави надеждата, че утре ще се появи отново от другата страна на небето. Нагорещените черни плочки на терасата ми започнаха да се охлаждат откъм фугите. Излязох мокър навън. Капчиците по кожата ми реагираха на всеки полъх на вятъра. Епидермисът ми се наостри – изтръпна точно като по време на концерт на някаква велика банда. Клоните на дърветата свиреха своето последно соло. Разхождах се гол по терасата, а мокрите следи, които оставях по плочките се изпаряваха за секунди. От стаята ми звучеше песента, която се въртеше цял ден. Не ми беше любимата, но така се случваше с песните, които ми харесваха доста. Въртях ги до изтощение и после забравях за тях. За пръв път от дни почивах и останах цял ден вкъщи. В същото време, сякаш всички наоколо напускаха домовете си. Тълпяха се по малката уличка под краката ми, а аз ги наблюдавах отгоре. Чудех се какво ще стане ако хвърля нещо върху някого. Предполагам, че зависеше от нещото. За миг ми се прииска да съм в публиката на някакъв мюзикъл, а хората отдолу да танцуват, на моята мелодия, на моите мисли. И тогава всички затанцуваха, хвърлиха куфарчетата си, хвърлиха торбите с покупки и се прегърнаха по двойки. Въртяха се и пееха думичките, които бях сложил в устите им. Естествено, че всичко беше в ума ми. В действителност хората изчезнаха по паркове и заведения, прибраха се да нахранят децата си. Работният ден беше приключил. Всъщност излязох навън, за да простра прането. Съвсем се отплеснах. Винаги смесвам простите ежедневни задачи със сложни мисли и изречения. Май не се отличавам с нищо от останалите хора, а толкова много исках да съм различен и да бъда разликата в примера. Подходящ момент да въздъхна - „слабо“.
Някаква гарга кацна на дървото отсреща и взе да чупи малки клонки около себе си, за да си направи място. Беше достатъчно да хвърли две-три в терасата, за да привлече вниманието ми. Явно не само човек отстранява и чупи всичко, което му пречи. Не се кефя на такива хора, не се изкефих и на гаргата, затова изпуках кокалчетата на ръцете си и я замерих с няколко щипки, докато накрая я цапнах в окото и тя отлетя. Тогава се втренчих в клатушкащия се клон. Беше празен защото гаргата се беше изпарила, но зад клона нещо мърдаше. Напълно бях забравил, че зад дървото има друг жилищен блок. Там на една от терасите стояха две момичета, които очевидно се забавляваха. Едната държеше бинокъл пред лицето си и ми помахваше. За момент се зачудих защо си губят времето да ме наблюдават. После...
после се хванах между краката и с един подскок се прибрах вътре. Бях забравил, че съм гол. Засрамих се, дали им е харесало това, което видяха? Съвсем забравих да се чувствам зле от факта, че и аз разкарах пречката от последните няколко минути.
Клише.