Оставих моето момиче в приказките, в сънищата си. В живота тя не е влюбена в мен. Никога няма да разбере какво се случва тук. Затова и аз се опитвам да я забравя. Забравям я с работа. Забравям я с филми и книги. Забравям я с думи и изречения – описвам я и я изваждам от съзнанието си. Забравям я и с други жени. Нищо, че нямам какво да им дам. Празен съм и те го знаят. Празни са очите ми, празни са и джобовете ми. Само мечтите ми са големи.
Знам какво обичаш. Знам какво ще ти хареса. Знам и как да накарам усмивката ти да не слиза от лицето ти. Обаче не искам. Не искам и не го правя, нарочно. Защото е по-добре да стоиш далеч, да не се влюбваш. Обичай ме само тази вечер.
Ставаш от леглото и влизаш в банята. Не ти трябва хавлия, лягаш мокра в чаршафите, нека те да поемат влагата, да те пречистят от мен. Разхождаш се гола из стаята, усмихваш се, взимаш сутиена от стола, поглеждаш – прашки на масата. Мислиш си, че щом съм те пуснал вкъщи и съм те оставил да пренощуваш всичко е наред, че вече си ми приятелка. Но не си ми приятелка. Вярно е, че ти дадох да спиш с моя тениска, че вече цял ден отговарям на смс-те ти и се усмихвам в отговор на твоите усмивки, но приеми, че съм те объркал, както обърквам себе си всеки ден.
Бъркам ситуации. Бъркам хора с други хора. Губя първите. Отдавна съм изгубил вторите. Пропускам закуски, не обядвам и направо вечерям. Аз съм развалина, а хората ми се радват, че съм отслабнал.
Харесва ми да спя. Там е моето момиче, там всичко е или страшно, или приятно, там всичко е под вода...
Харесва ми да спя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар