винаги преди да стигна

Там където жените се превръщат в дъщери,
а мъжете в синове...
Там където всички те се срещат
и танцуват.
Снежинки падат по средата на лятото.
Вълци пасат трева,
сезоните са децата им,
а на камъните им никнат крила.
Липсва ми лятото.
Объркан съм.
Да се боря за щастие ми се струва, като загуба на време.
Предпочитам да събера всичко на куп и да го запаля.
Огънят е хубав край.
Това, което остава след него,
се носи лесно и не тежи.
Нямам ясна картинка за бъдещето си.
Не знам какво ми се гради.
Исках основи, получих стени.
Не знам и какво е да бъдеш истински жив.
Повтаряха ми учи за да сполучиш.
Май се изучих, но не в правилната дисциплина.
Кървя единствено от разранени пъпки,
а ми се кърви за някого, страда ми се, заради кауза.
Отсреща ми казват, че щом дишам съм щастливец.
Дишам си... Нека бъда щастливият!
Но само ако съм влюбен, бих се чувствал късметлия.
Защото да нямаш с кого да споделиш моментите на щастие
е същото като да си сам.