High

Докато хората спят удобно с отпуснати лица, аз се спускам по наклонената плоскост и се старая да не се подхлъзна. Докато хората сънуват как летят, аз се уча да вървя и си измислям причина, за да остана цял, да не падам долу. Докато хората се събуждат, очите ми отдавна са спрели да гледат. Изморени са. Не пия кафе. Не пуша цигари. Никога не съм успявал да им се насладя. Сладостите ми в живота са малко по-различни.
Веднъж си пожелах да летя. За рождения ми ден получих криле и книга. Крилете ме разсмяха, бяха от онези, които децата си слагат, за да се правят на феи. Нямаше как да летя с тях, те даже и трудно ми ставаха. Тогава отворих книгата и я затворих едва след като я прочетох. Бях се отделил от земята. Усмихнах се. Съществуват хора вълшебници, които винаги те разбират, каквото и да им кажеш, и винаги успяват да сбъднат мечтите ти, пък дори и с един малък жест.
После си пожелах да спра да сънувам и ми подариха капан за сънища. Спрях. Допреди два месеца. Кошмарите се върнаха. Събуждам се вечер и усещам как някой ме гледа, а наоколо няма никого. Прозорецът е отворен, пердето се вее, влиза единствено вятърът. Навън пиянките пак се убиват и ми напомнят в какво могат да се превръщат мечтите, когато загубиш контрол.
И аз обичам да се давя в алкохол, да глътна хапчето и да забравя болката. Но предпочитам да драматизирам и да я превръщам в изречения. Да ги оформям в нечий образ, докато създам хармония. Накрая статуята оживява, връзвам й кончета и я управлявам. Някои виждат колко е фалшива, но за други тя не се различава по нищо от живите. Танцува на моята музика, скърца и цъка с език.
Ежко Бежко водолаз.
В 6:00 трябва да са се махнали, защото ще минат арабите и ще им видят сметката. Единият ляга зад варела с боклуци, другият си прави сандвич, а третият повръща до главата на спящия. За тях няма значение, че са се провалили. Те много добре го знаят. Колкото и да им повтаряш, че са боклуци те толкова пъти ще ти се усмихнат. Имат си оправдание. Оправданието на Гунди е, че е циганин. На приятеля му, че жена му го е зарязала, а третият е толкова пиян, че дори не успява да обясни и пада на земята. Животите на тези хора приключват по един и същ начин. Забравят ги.
Аз искам да ме помнят, искам хората да знаят името ми, да четат и да ми се радват. Когато бях малък събирах всякакви боклуци и ги слагах в една кутийка. Не давах на никого да я пипа, защото тя беше кутийката с моите тайни. Сега събирам всичките си мисли и спомени в кутийка със свободен достъп и ви я подарявам всеки ден. Радвайте се.