Добро утро! Вчера някой реши да отнеме възможността на друг да види днешната красота. Вчера на бургаското летище загинаха хора. Щеше да е хубаво ако причините бяха ясни, ако самоубиецът беше изтъкнал мотивите си, но в подобни ситуации, доводите остават на последно място. Сега следват няколко дни новини около събитието, няколко дни коментари на новините и още толкова коментари на коментарите. Станахме свидетели на първите такива. Разочароващо е думата, която изниква в главата ми. Не съм разочарован от правителството, нито от медиите, защото техните реакции очаквано бяха глупави и смешни. Разочарован съм от хората, които вместо да прегърнат деня си започнаха да нищят ситуацията, като експерти. Това не е уважение към мъртвите и пострадалите, още по-малко пък помага на някого.
Вчера беше рожденият ден на брат ми. Събудих се с усмивка, защото знам, че именно в Бургас, това хлапе се е събудило с усмивка, знаейки че днес е значим ден за него. Цял ден бях на работа и продавах шибани air max-ове на туристи, като загиналите. Имаше много шеги и глупости с колегите, смяхме се. И после се прибрах вкъщи, информацията за атентата ме връхлетя от първите редове на фейсбук. Обадих се на познатите ми, които работят на летището, уверих се, че са добре и когато затворих телефона успях единствено да се облегна на дивана и да гледам в една точка. Бяха влезли в моя свят. Бяха ме приземили. И както се чувствах хванат здраво за земята погледнах навън. В небето имаше сив пухкав облак с някакви отенъци на кафявото по себе си. Седеше си там на син фон, а отдолу зелените листа на дървото пред блока се поклащаха под лъчите на слънцето. Почувствах се специално. Такава красота бях виждал само на планетата от филма „Аватар“. Тогава не исках да си тръгвам от кино-залата. Такава красота почувствах и сега, докато наблюдавах през прозореца ми.
Сега лежа в празната си квартира на женски пазар, през същия прозорец влиза арабска реч, а аз пиша този текст, който съм сигурен, че звучи меко-казано изтъркано, но нямам какво друго да напиша, когато виждам, че хората наоколо са забравили повечето важни за нас неща. Бъдете хора и бъдете добри! „Свалете знамената си“ наполовина и си гледайте работата!
"Don't be afraid
Open your mouth to say
Say what your soul sings to you
Your mind can never change
Unless you ask it to
Lovingly re-arrange
The thoughts that make you blue
The things that bring you down
Only do harm to you
So make your choice joy
For joy belongs to you
And when you do
You'll find the one you love is you
You'll find you love you"
Няма коментари:
Публикуване на коментар