Писмо от Плъха, моят най-добър приятел

Съжалявам. Не знам как да започна това писмо. Не съм написал и ред, а вече искам то да свърши. Истината е, че се почувствах виновен, почувствах се длъжен да те уведомя, че си заминавам. Тръгвам си и може би повече никога няма да се видим. Знам, че ни беше добре заедно, спогаждахме се и съжителството ни беше приятно, но честно казано ми дойде до гуша от теб, от самосъжалението ти. Омръзна ми по цял ден да слушам как се оплакваш, омръзна ми да ми разказваш за бивши гаджета, омръзна ми да залиташ по някакви случайно срещнати жени и когато не ти обърнат внимание да изпадаш в колапс. Нямам сили вече да те вдигам на крака. Опитвах се в началото, знаеш, рових в съзнанието ти, побутвах те, за да се изправиш, измислях ти някакви занимания, но ти така и не успя да се вземеш в ръце. Писна ми. Събрах си нещата и се преместих. Няма да ти кажа новият си адрес, не искам, защото знам, че ще се опиташ да ме намериш, да ме вербуваш, да се върна обратно. Бях ти полезен, стига толкова!
Да, може би загърбвам историята, която имаме, омаловажавам приятелството ни, но ти първи успя да ме отблъснеш с цялата си егоцентричност. Нито веднъж не попита какво се случва в моя живот, нито веднъж не попита за моите чувства, а онзи път, когато кучето на съседа ми беше отхапало опашката, сещаш ли се? Естествено, че не. Ти дори не забеляза, че важен за мен крайник, липсва. Повече ме заболя от отношението ти, отколкото от раната. На кучето простих по-лесно...
Помниш ли откъде тръгнахме? ..
Беше люта зима и аз се чудех къде да отседна. Твоят апартамент ме привлече със своята вялост. Беше някак празен и тъмен, но в същото време обитаем. Пробих си малка дупка и влязох между стените. Първите няколко дни, реших да наблюдавам, за да преценя дали мога да те използвам за нещо полезно. Ставаше сутрин рано, закусваше, не прибираше продуктите в хладилника, рядко миеше съдовете, оставяше трохи навсякъде. Харесах те от пръв поглед. Знаех, че ако бъда тих, мога да изкарам доста време на това място. Опитах се, но онзи тиган беше прекалено хлъзгав. Ударът му в земята беше неизбежен. Тогава ме видя за първи път, веднага реши да си вземеш котка, твърдеше, че било заради страха ти от гризачи. Заповядах ти да не го правиш. Заповядах ти да ми пробиеш дупка в стената, от която да излизам лесно и всяка вечер да ми оставяш по парче луканка отпред. Така се сприятелихме. Да, ти сигурно нямаш представа, че взе решението да приютиш един малък плъх посредством самия мен. Но трябва да знаеш, че и малките твари си имат своите хитрини. Приказките за Цар Плъх не са напълно плод на измислицата на някой болен автор. Всичките пъти, когато мислите ти отиваха наникъде и се появяваше глас в главата ти, който ти нашепваше верния отговор, това бях аз. Всичките пъти, когато си мислеше, че водиш диалог със себе си, всъщност говореше с мен. Всичките пъти, когато не можеше да заспиш и се въртеше в леглото, аз ти разказвах приспивна приказка. Защото беше ценен за мен човек, осигуряваше ми храна и подслон и ми помагаше да преживявам. Наистина е странно, че една мишка може да иска нещо повече, но не само хората имат чувства. Какво ли ти пука, де? Ти и с онези момичета постъпи така. Идваха, лягаха в леглото ти, а само след час вече искаше да си хващат пътя. Те не го знаеха, защото не чуваха мислите ти, но аз знам всичко. Лежеше и не промълваше нищо, караше ги да си мислят, че си доволен, но всъщност разочарованието обливаше тялото ти. Измъчваше се, че правиш грешка след грешка, че тези хора са безинтересни и не ти трябват за нищо. Не биха ти послужили. Знаех си, че един ден ще постъпиш по подобен начин и с мен. Хора като теб постъпват така с всички. Знаех, но се заблуждавах, че този ден няма да настъпи скоро. А и бях в главата ти, можех да предвидя всяко твое действие, всяко твое решение. Така се успокоявах. Но това време дойде преди няколко месеца. И толкова. Не искам да понасям повече. Тръгнах и ще търся истинското приятелство. Надявам се всичко с теб да бъде наред. Дано да преодолееш себе си един ден, да се измъкнеш от тази баснословна себичност и да бъдеш щастлив.

Твоят приятел,
Плъха

П.П. Прикрепям снимка и роман за спомен. За мен те вече не означават нищо.
Честит рожден ден!