Имам един колега на работа, който твърди, че здравословното състояние на човек се определя по това как изглеждат фекалиите му. Ако всичко изглежда нормално и стегнато, значи сме си здравички, ако обаче нещата са се разтекли, ни има нещо и трябва да си направим пълни изследвания. И така, с тези знания аз си обикалям из София, когато един ден, за пореден път ми се наложи да седна в заведението на съюза на българските писатели - намира се на улица 6-ти септември. Отидох с колелото до там. Гумичките на кормилото ми оставят черни следи по ръцете, та трябваше да посетя тоалетната и да се измия, преди да се нахраня. Минах през всички дърти, укорителни погледи, за да стигна до там и да видя, че някакъв наш поет или писател се къпе на чешмата. Няма лошо, горещо е, върнах се и си седнах. Зачаках човечецът да приключи с лятната баня, за да се измия. На масата пък ме чакаха пържени картофи със сирене и нямах търпение да ги загриза. Дойде и моето време. Поетът се върна на масата си, сред останалите маси, пълни с грохнали старци с претенции. Аз се изправих и отидох там където трябваше. Слязох по малките стълбички и влязох директно в малкото, мокро помещение. Надявах се тоалетната да е отделена и да не ми се налага да я виждам, но уви, това беше първото нещо, което се наби в очите ми. Звездна карта от лайна. Кафяви пръски на бял фон, опръскано до горе, над ръба, до капака. Слънцето и Луната се плацикаха във водата, а едно малко съзвездие се беше отцепило настрани, на стената. И си викам, ако колегата ми е прав, значи здравословното състояние на българската литература е толкова зле, че е цяло чудо, че тя е още жива. Дори д-р Хаус не може да я спаси. Ако колегата ми е прав...
Няма коментари:
Публикуване на коментар