неделя, 8 юли 2012 г.

За момчетата и таралежите



Влезе, събу сините си кецове без да ги развързва, хвърли раницата на пода и се метна на леглото. Лицето й се заби в меката възглавница, като петата на баскетболист в пълната му с въздух подметка. Тялото й пружинираше върху леглото, докато накрая остана в покой. Тя постоя така известно време, после вдигна рязко глава и си пое дълбоко въздух. Беше издържала само половин минута, далеч от новия рекорд. Преди няколко седмици, обаче, беше постигнала 39 секунди без да диша – резултат който напоследък й се опъваше. Карай, каза си тя и отвори люка на прозореца. Някаква риба се беше втренчила през прозрачното стъкло, но веднага се стресна и избяга. В стаята влезе синя светлина, а отвън няколко делфина сякаш помахаха на момичето. Тя живееше под водата, заедно с родителите си. Баща й беше даровит архитект, който обичаше да експериментира. Обичаше и работата си, затова често отсъстваше от вкъщи. Тя беше свикнала да живее сама и честно казано не я бъркаше особено, че е под водата. Обичаше простите и обикновени неща – чаят й трябваше да я топъл, а сладоледът на клечка. Това което я отличаваше малко от останалите, беше желанието й да направи стените на стаята си черни, за да може да пише върху тях с любимите си бели маркери. Беше изписала три от стените и днес предстоеше да започне последната. Нямаше идея какво щеше да стане, когато й свърши мястото, но това не я спираше да продължава. Записваше си всякакви неща и използваше таен код, за да не разбират родителите й за какво става дума. Кодът й не беше труден за разгадаване, тя пишеше огледално, също като Леонардо, но родителите й нямаха време дори да се замислят за него, а и честно казано не се интересуваха много от тайните на дъщеря си. Интересуваха се единствено от желанията й и то само, ако звучат разумно. Например, когато тя поиска куче, те й отказаха с мотива, че кучетата не живеят под вода. Тя им отвърна, че и хората не живеят под водата, но родителите й не продължиха спора. Така и не получи куче. За да я разведри, баща й купи няколко хиляди рибки и ги пусна, за да обикалят около къщата им. Те почистваха всяко ъгълче на постройката и по-скоро бяха в помощ на майка й, отколкото нещо разведряващо. Един ден момичето се прибра и носеше в ръцете си яйце. Каза им, че го е намерила близо до къщата, и че ще отгледа малкото пиленце, когато се излюпи. Родителите й се опитаха да се възпротивят, но тя не им даде думата, затвори се в стаята си и го сложи под нощната си лампа, за да му е топло. След няколко дни яйцето се пропука, но оттам вместо пиленце се подаде малка змийска глава. Беше жълтоуха водна змия. Момичето видя длъгнестото тяло на земноводното и се зарадва. Почувства се специална. Колко други малки момичета си имаха собствени змии? Не знаеше, но сигурно са малко. Оттогава момичето се грижеше за змията, която междувременно достигна дължина от около метър и половина. Хранеше я с малки жабки и с рибите, които баща й беше пуснал да обикалят наоколо. Тя сядаше на земята, взимаше маркер в ръка и змията се сгушваше в скута й. Така минаваха повечето й дни, докато записваше мислите си наопаки.
Веднъж родителите й имаха гости. Другото семейство беше дошло с детето си, което се оказа момченце на възрастта на момичето. Възрастните се шегуваха, че един ден могат да се оженят, но децата се цупеха и дърпаха. Момичето се затвори в стаята си, докато момчето се беше сгушило при майка си. В един момент големите започнаха да говорят за важни неща и нямаха нужда от прозявките на малкото момче, затова го пратиха в стаята при другото дете.
Момчето се приближи и се опита да вземе грам от вниманието на момичето, но тя му обърна гръб. Той виждаше, че е специална, искаше да открадне парченце от нея и се опита да разчете посланията й. След няколко опита наум, продължи на глас, но така и не успя да постигне успех. Тогава той я оскуба, а тя изпищя. Беше си откраднал рижав косъм от главата й, който си прибра в джоба. Змията се втурна към момчето и го погълна откъм краката. Отстрани заприлича на шапката на Екзюпери, но с повече извивки. Родителите им чуха писъка и се втурнаха към стаята на малката. Отвориха вратата и видяха ужасяващата сцена. Бащата на момичето хвана змията откъм опашката и я изстиска, като тубичка с паста за зъби. Подобно на пастата, момчето се изхлузи на пода, лигав като новородена сърна. Техните го прибраха под крилото си, направиха скандал, заради змията и си тръгнаха потресени, заплашвайки със съд. В следващите дни момичето беше наказано, а съдбата на змията щеше да се решава тепърва.
Момчето пък поиска от родителите си таралеж, за да го пази от змии.

1 коментар:

  1. Пусни си коса, направи се на иглички и се пази сам.

    ОтговорИзтриване