милфче

Боли ме коремът. Пералнята пере от три часа. Днес разбрах, че съществува спрей, с който като напръскаш смачканата риза и тя се изглажда. А само няколко часа преди това пиках в чашка. Разхождах се с нея и някакви хора ме гледаха странно, сигурно защото си мислеха, че си нося уиски в прозрачно PVC из мола. Няма проблеми, не ми трябва лед. Наздраве! След малко застанах срещу доктора с най-голямата уста на света, не буквално разбира се, просто пичът не спря да плямпа. Разпитва ме как съм си разширил дупките на ушите, после ми разгледа татуировките и веднага разпозна „красавицата и звяра“. Всъщност досега не ми се беше случвало. Винаги ме питат „това приказка ли е?“ или нещо подобно, но никой не се е хвърлял директно на верния отговор. После сбърка, като продължи да разсъждава какъв смисъл съм вкарал и защо съм си го направил. Изгуби ме. Разказа ми как сяда всяка седмица да гледа анимации с малката си дъщеричка и как има друга дъщеря на моите години... с пиърсинг на езика. Докато разказваше всичко, пое в ръце чашката с урина и бутна някаква лентичка вътре, каза че всичко е наред. Урината ми ставала за пиене. Провери ми очите, каза нещо за астигматизма ми, но докато запомнях самата дума забравих да чуя подробностите около нея. Вече не ги помня. Извади дебела игла. Помолих го да дупчи дясната ми ръка, защото не исках да ми съсипва мастилото. Той прие и след малко напълни малко бурканче с кръв. „Каква хубава кръв!“ Възкликна той, а аз го изгледах с подозрението, че освен с анимациите прекалява и с епизодите на „Дневниците на вампира“. Следваше електрокардиограмата, която по-скоро беше нещо като, да полеем цветята и да им сложим щипки. Защото първо ме напръскаха с вода, после ми сложиха някакви огромни щипки и ми казаха, че всичко е наред, освен, че пълнея отвътре. По дяволите, последния път трябваше да правя безопасен секс, но не очаквах резултатът да е фатален. А сега пълнеех отвътре, каквото и да значеше това. Докторът не пожела да ми обясни, каза, че ще си говорим следващия път и ме пусна да си ходя. Прибрах се в магазина. Смяхме се, с колегите си разказвахме вицове, защото клиенти нямаше. Готини хора са.
След малко в магазина влезе някакво русо милфче на 30-35 години. Беше облечена с лятна рокличка от много лека материя. Застана срещу маратонките и се протегна, за да вземе тези, които бяха най-високо горе. Гледах как ръба на роклята й се надига по бедрата. Нагоре, нагоре, нагоре. Молех се маратонката да се окаже малко по-високо отколкото е, но уви.. стигна я, преди да видя каквото и да е. Отидох при нея. Добър ден. Добър ден. Мога ли да съм ви полезен с нещо? Тези маратонки колко струват, мога ли да пробвам това, онова и така нататък. Докато накрая мацката беше с 3 потника и няколко клина за бягане в пробната. На всяко преобличане излизаше и ме питаше дали й стои добре и дали ми харесва. Опитах се да се държа на положение, беше ми трудно, бях сигурен, че под клина не носи нищо. Беше супер явна. Казах й, че лилавият потник й стои по-добре. Всъщност зърната й изпъкваха повече с него и това беше единственото, което бях забелязал. Накрая ме пита дали да си купи и клина и аз й казах да, естествено. Тя си го купи. А през цялото време ме гледаше едно такова, тип „ще те изпапкам“. Ах, колко е приятно да флиртуваш с милфче. Ха-ха. И докато се изпращаме с леличката, влиза някакво момче, което като ме вижда прихва да се смее и ми вика „бате, колко си нагърмян“. И започва да ми обяснява как да си направя флешове от дърво само с някаква си чекийка с която да издълбая улея и как да си ги нарисувам. Беше полезен пичът.
Лек, ако четеш това, благодаря ти!
И въпреки, че и този ден мина без да се случи кой знае какво, аз се радвам, че го изживях точно по този начин. Днес разбрах, че истинските и специални хора могат да бъдат открити навсякъде. Защото само за десетина дни, продавачите в магазина в който работя ми показаха, че са много по истински и специални отколкото повечето хора, които се движат с претенциите си, че са такива. Защото тези хора са ми много по-интересни от хората с които съм работил в телевизии, рекламни агенции и булшитс...
Ама милфчето беше топ ъф дъ топс...