стандартно олонче

Опитвам се да въртя колелото,
но гумата опира във вилката.
И колкото и да натискам педалите,
скоро движeнието спира.
Силата на триене е постоянна,
пропорционална на силата,
притискаща повърхностите една към друга,
и на коефициентите на триене.
Отдалеч всичко изглежда нормално.
Отстрани съм си пич.
Карам си и се правя, че ми е лесно,
въртя...
Пускам кормилото.
Без ръце е по-готино, докато не падна.
Вия срещу съдбата, боря се,
търкалям се в леглото.
Не заспивам от жега,
не заспивам от чуждо присъствие.
От комарите.
От кошмарите.
Не щастие.
Дяволът ми се смее, сигурен съм.
Аз съм като Сизиф само, че на колело.
То ми е камъка, камъкът ми е кръста.
Ще си го нося.
Ще си го въртя.