Никога не ме е бивало в намирането на точните думи,
а избрах да бъда писaтел.
И сега не знам какво да ти кажа,
не знам как да те погледна, нито пък защо изпитвам всички тези чувства.
Лежа си на леглото и си мисля за краката ти.
Последно ме пита дали ги харесвам. Харесвам ги.
Обичам да вървя до тях, след тях, пред тях...
Обичам и още няколко неща...
Но не обичам коленете ти да са ожулени, заради някой друг.
Никога не ме е бивало в намирането на точните думи,
защото винаги ревността ме е водила при грешните изводи.
Жалко, че избрах да бъда писател.
Можеше вместо това да бъда мъж и да мълча.
Няма коментари:
Публикуване на коментар