седемте висши

Човек е истински бездомен, когато няма място за мислите си.
Имам нужда да се изповядам. Дано само някой не се самосезира. Разказът е напълно реален...
Чували ли сте историята за „седемте висши“? Сигурно не сте. Малко вероятно е , особено ако не сте населявали територията на 40 блок в комплекс Славейков, в Бургас.
„Седемте висши“ беше човек на около 70 години, мъж, белобрад. Той ставаше всяка сутрин около 6 и обуваше шортите си. Излизаше от вход номер осем и се затичваше нанякъде. За него нямаше сезони, нямаше ниски или високи температури. Винаги беше гол по шорти. Той не се интересуваше от политика, не се интересуваше от модните тенденции или кой стил музика е популярен. Той просто обичаше да тича сутрин. През останалото време мразеше всичко и се караше с всички.
Аз бях чужденецът. Живеех в друг квартал и идвах в „Славейков“ само за да прекарам уикенда с баба си и дядо си. Не знаех откъде идва прякора му. Не знаех и истинското му име. Когато попитах един приятел, защо му викат така, той ми разказа следната случка: Веднъж старецът излязъл да потича, но се скарал за нещо с някакви чистачки, циганки и започнал да се изтъква, че има седем висши образования, а те неуките нямали право на глас.
Оттогава всички в квартала го наричали така. Може би ако бях питал баба ми щях да знам как се казва. Но не ми беше нужно. Бях четвърти клас и да му се подигравам ми беше достатъчно. Не се замислях отвъд нещата. Фасадата ти e предостатъчна, когато не умееш да се замислиш за нещо повече.
Историята започва там, където свършва, общо взето... С един приятел бяхме излезли да поритаме. Бяхме само двамата и изпробвахме мерниците си, чий удар е по-силен. Зад вратата имаше плътна ограда, която връщаше топката към нас при всеки рикошет. Тогава „седемте висши“ мина след сутрешния си джогинг и се загрижи за топката. Каза, че я боли от силните ни удари. Изсмяхме му се. Направи ни забележка, каза ни, че я боли все едно е човешко същество, а ние като типичните четвъртокласници му се изсмяхме отново. Тогава той се ядоса и започна да ни разказва житейски уроци. На приятелят ми не му се слушаше и се опита да го изгони с няколко силни удара на топката в оградата. Старецът се ядоса, явно наистина си мислеше, че изнасилваме гумената твар. Започна да ни псува и да ни замеря с камъни, а ние избягахме надалеч, за да не ни уцели. Бях си забравил суичера на оградата и за жалост той го видя. Грабна го и си тръгна. Казах на Беланата/приятелчето/, че той е виновен за всичко и ако не го е дразнел, тоя е нямало да ми вземе суичера. Затова го накарах да ми го върне. Беланата отказа категорично. Трябваше да мисля бързо. Нямах време за губене. Затова се втурнах след дъртия и скоро го настигнах. Хванах си дрехата и я задърпах. Той ми се разкрещя насреща, аз му казах да ми пусне дрехата. Казах му, че даже не живея в този квартал и нямам нищо общо с глупостите казани по негов адрес. Дъртия обаче не пускаше, не искаше и да чуе, затова се наложи да го бутна. Видях го как пада, беше точно като по филмите, на забавен каданс. Отскочи от оградата на училището и се строполи. След малко старецът беше на земята. Взех си суичера и се върнах на игрището. Нямаше как да си позволя родителите ми да ми се карат, затова, че съм си изгубил дрехата. Повече не видях „седемте висши“. Казаха, че бил умрял, докато бягал по време на сутрешния си джогинг. Истината е, че умря след като го бутнах... Детски игри, не знам дали това ме превръща в убиец. Аз просто бях там, за да си взема дрехата...