Седя си сам с моята стара китара. Чудя се какво да изсвиря. Знам, че трябва да е красиво и приятно. Искам го, тя за това е създадена! Затова ще скъсам струните, ще я напълня с пръст и ще посадя цвете в нея. Ще го оставя на тъмно, докато покълне и после ще му дам светлината от прозореца ми. Ще го храня с големи глътки вода и ще го торя, за да се родят цветовете му. И така докато пчелите дойдат и го опрашат. След това, един ден ще имам две цветя. Второто ще подаря на момичето, което обичам. Тя ще го вземе в ръце, ще го помирише и мускулите на лицето й ще затрептят. Когато се усмихне, ще знам, че с моята стара китара съм създал нещо красиво. Ще съм бил причината.
Не мога да свиря, нито да чета ноти. Мелодията ми бяга и дори постоянния ритъм ми е труден за поддържане. За всичко това трябват нерви. Аз имам само думи, а ми казват, че съм бездумен. Затова и превърнах старата китара в саксия, затова и всички предмети вкъщи не са използвани по предназначение. Например цилиндъра на дядо ми е тенджера, а бастунът му - бъркалка. Останалата част от костюма, с който изпълняваше фокусите си на голямата сцена, направих на парцали. С тях чистя насъбралия се прах по детските ми спомени. Естествено, в тази „тенджера“ мога да готвя само заешка яхния, защото друго не се побира, друго и не излиза. Магическите му пръстени продадох на една възрастна дама. Казах й, че са биберони, а тя ги взе за внучето си. Друго от дядо не ми остана. Нагрявам една табакера и я ползвам вместо ютия, вечер пък си лягам не в легло, а в стария сандък пълен с приказки. Краката ми стърчат и за да не изстинат им слагам вълнени ръкавици с 5 пръста. Но след всичко шантаво, казано дотук, къщата си остава голяма и празна. Като мен.
И аз не съм по-различен от всички останали. Защо иначе ще подарявам цвете? Естествено, че съм сгафил преди това. Разликата е там, че хората признават грешките си, когато правят големите равносметки. Когато им съобщят тежка диагноза в болницата или седнат зад пишещата машина, за да напишат дебел автобиографичен роман. Аз моите грешки си ги признах още вчера, признах си ги на момента. Във филмите не казват какво се случва с тези хора, като мен. Те не са интересни на публиката, никой не пише книги за тях. Те не крадат, защото е лошо. Те не пият и пушат, не употребяват наркотици и въобще за какво живеят? За какво живея щом всичко човешко ми е чуждо? За да се обърна един ден и да разбера.. едва ли. Живея заради красотата. Няма нищо по-красиво от това да видиш една стара китара, разцепена от тънките, но силни корени на цветето. Няма нищо по-красиво от разрухата в името на едно по-добро начало. Дано ми простите, защото аз още си седя с моята стара китара и не знам какво да изсвиря. Всичко е кръг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар