мухата

Мухата влезе през вратата на стаята. Не знам как е успяла да влезе в апартамента, обаче, тъй като всички външни врати бяха затворени. Идеята ми се струваше невъзможна и все пак бръмченето й и многозначителният й поглед бяха реално съществуващи. Тя кацна насреща ми и започна палаво да потърква крачета и да ги облизва. Зеленият й цвят ме накара да изтръпна от погнуса. Тази муха не трябваше да каца върху мен или върху нещо, което по-късно ще реша, че искам да изям. Трябваше да я убия. От друга страна мързелът ми и желанието ми да опиша цялата ситуация на момента не ми позволиха да мръдна и на милиметър. Седях и наблюдавах полета й. Чудех се кой израз звучи по-поетично и кой подхожда на една муха. Тогава мернах лазерчето на нощното ми шкафче. Оказа се, че хилядите малки фасетъчни очички на мухата се заслепяват също толкова лесно със зелената ярка светлина, както очите на хората. Експериментът беше успешен. Подгоних вредителя и зеленият лъч светлина се движеше точно толкова обратно на грациозното, колкото и самата муха. Напук на мен обаче тя не пожела да излезе от стаята и продължи да си бръмчи. Опитах се да я убедя, говорих й, молих й се, докато накрая тя кацна и се покри някъде. Все още не съм мръднал и на милиметър от позата, в която ме завари. Май повече нямам какво да кажа за мухата, а и тя изчезна.