Събуждаш се, отваряш очи и следиш намигванията на колите през щорите ти. Ставаш, измиваш си лицето и зъбите, заставаш пред огледалото и студът те втриса. Изтичваш бързо под топлите завивки, за да се сгрееш малко. Не ти се мърда. Тогава се питаш, защо не е лято? Ставаш отново и си обличаш клин после дънки. Слагаш високите, тежки боти. Закопчаваш копчетата на ризата, а върху нея слагаш жилетка и дебело палто. Целуваш дъщеричката си за чао и намяташ шал на врата си, за да те пази от студа. Чувстваш се огромен. Тогава се питаш, защо не е лято? Излизаш навън и стъпваш в снега, палтото ти пропуска студа, ушите ти замръзват и слагаш вълнена шапка. Криеш ръцете си в топлите джобове и се хлъзгаш по леда. Съседът ти те посреща с лопата в ръка. Твой ред е да изчистиш снега пред кооперацията, а закъсняваш за работа. Тогава се питаш, защо не е лято? Няма как, хвърляш му десет лева и го молиш да извика някой да изчисти вместо него. Отиваш до колата, цялата е затрупана със сняг. Нямаш лопатка и я изчистваш с малка метличка, която рине малко повече от собствената ти длан. След това метличката не става за нищо и не ти остава нищо друго освен да я хвърлиш. Мислиш си, че е само началото на зимата. Колко ли метлички ще смениш? Тогава се питаш, защо не е лято? Качваш се в колата, пътищата не са изчистени, проправяш си път с пластмасовата си броня, корейско производство. Чувстваш се като ледоразбивач на Антарктида, но изведнъж бронята ти хлътва и минава под гумите на колата. Чува се звук, все едно автомобилът я е схрускал под колелата си. Слизаш и я поглеждаш. Не става за нищо. Тогава се питаш, защо не е лято? Качваш се пак в колата и продължаваш. Обаждаш се на едно приятелче, за да го питаш колко ще ти излезе ремонта. Той ти казва някаква звездна сума, защото бронята трябва да се поръчва от Корея. Мислиш си, да изчакаш малко. Детето ти има нужда от нови пелени. От дебели дрехи, а през зимата сметката за тока е убийствено висока. Парното го спря, сега плащаш само за тръбите, дето минават през хола и кухнята, но без ток не може. Дали да не спреш цигарите. Ами да. Ще пушиш през лятото. Сега ще си вземеш нова броня. Тогава се питаш, защо подяволите не е лято?
И един ден след няколко месеца, лятото идва. Лежиш по боксерки в спалнята, опитваш се да напишеш доклада си за работа, тежестта на жегата те убива. Отвсякъде по тялото ти тече пот. Забърсваш се с хавлиена кърпа и си топиш краката в леген със студена вода. Крайният срок за предаване наближава, детето ти пищи, че иска на разходка. Когато се качвате в колата, вътре е като в пещ. Тогава се питаш, какво пък й беше на зимата?
Усмихна ме, даже се засмях. Що за недоволни животни сме хората...
ОтговорИзтриване