where I wanna be

Ябълката е наполовина.
Стоя вторачен в червената светлина на светофара и се чудя защо съм спрял. Сещам се за брат ми, за родителите ми, за още няколко неща или хора, които по един или друг начин са ценни за мен. Предния път бяха повече. Намирам все по-малко причини да спирам на червено, все по-малко смисъл. Ако продължавам така.. а бе по-добре да не продължавам. По-добре да се засиля срещу някоя стена. Ей така, лекичко да я бутна. Да си ударя главата и да изляза от колата със сътресение. Тогава ще се почувствам жив, тогава ще виждам всички причини да спирам на червено, сега съм забравил няколко. Дано да изплуват с времето.
Спрях до клекшопа и си купих теменужки. Някога, някой ми каза, че те са в състояние да оправят всяко настроение.
Покрай мен минаха няколко контрольори от градския транспорт. Бяха усмихнати, тъкмо отиваха на работа. Миришеха на евтин одеколон, а от вратовете им лъщяха тънки сребърни синджирчета. Колко е хубаво човек да има работа, да е доволен! - казах си и се качих в колата. Запалих към вкъщи. После се сетих за Морския.
Морският е машинист на влака. Прякорът му идва от там, че си беше боядисал служебния локомотив във бяло и синьо. Цял живот беше мечтал да бъде моряк, да пътува по света на кораб, но жена му не му позволи. Все пак той успя да се измъкне от нея. Прави го всеки ден. Качва се на товарния локомотив и отплава към морето, за да погледа корабите, за да избяга. Вечерта се връща при нея, но тя отдавна е заспала. Морският е щастлив човек, той си обича работата и не съжалява за нищо, обича си и жената, когато спи. Искам да съм като него, щом порасна.
Загубих се в мислите си. Загубих се и на пътя. Пропуснах отбивката за вкъщи. Опитвам се да се открия. ДжиПиЕсът пищи, завий наляво, завий надясно! Залъгвам се. Обличам мислите си с думи, обличам ги с цветове, ям теменужки само и само да не мисля за теб. Оценявам присъствието ти в съзнанието си, а уж предпочитам да си мисля за по-приятни неща, за хора като Морския.
Намерих се в теб. Какво от това?
Ти знаеш, че нося короната на глупостта. Винаги ще те разочаровам. И въпреки всички негативи, ти можеш да имаш империята ми от боклуци, от незаписани мисли и разхвърляни думички, можеш да се въргаляш в света ми изграден от кашони и празни бирени бутилки. В какво ще се превърна ли, дали ще се променя?
Всички си отиват на края.
Но и да се счупя, аз съм цветен - сглобявам се лесно.
Измислям нещо красиво всеки път, нещо ново, което да ти хареса. После това нещо се случва вътре в мен. Намирам рая. Знам, че стената е твоя, че може би съм я наранил с главата си, но тя наранява много повече мен. Сигурно има хиляди причини да не прекарвам времето си в мисли за теб. Но май само в теб се губя така хубаво и само в теб се намирам, обратно.
Морската крава не пие мляко от мишки.
Спирам пред блока. Слагам перденца на прозорците на колата. Затварям се вътре. Тъмно е, задушно е, започва да става горещо. Също, като в главата ми. Паля червена лампа и се качвам на магистралата. Карам със сто и четиридесет. Нали е позволено? Любимата ми игра - дали ще стигна цял до твоята стая? Карам по спомени...
Не знам вече какво търсиш, учат ме да разпознавам хората по предметите в дома им. Твоят е разхвърлян, често, пълен със собственото ти и чуждо изкуство, снимки и книги . Но липсвам аз. Няма ме.
Вече не ти вярвам - теменужките разраниха небцето ми. Бликна кръв, а зад пердетата е тъмно.
Проявявам стари снимки. Ще изтрия всичко!
Съжалявам, мамо, ще татуирам всичко!