There's a look on your face I would like to knock out

Намирахме се на улица на края на града, която отдавна беше забравила името си. За него свидетелстваха няколко табелки отпреди войната, но те бяха толкова стари, че надписите им сами се бяха изтрили под напора на времето. Оттам рядко минаваха случайни хора, още по-рядко се появяваха служители на реда и закона. В единия край на улицата се събираха кварталните гангстерчета, които обсъждаха поредния си удар или просто подаваха по някое пакетче на спиращите коли. Отсреща пък се помещаваха момичетата на Силафа, мъж на около 50, висок със сини очи и прошарена коса. Винаги беше облечен в лилав костюм, а ако го срещаш няколко поредни дни щеше да забележиш, че предпочита жълтите вратовръзки. Рядко човек можеше да го види да се усмихва и въпреки, че беше просто наемател на сградата, той се държеше така сякаш притежава цялата улица. Бардакът му беше дом на разбитите надежди и провалените мечти. Навсякъде беше декорирано с цветни завеси и възглавнички, а във въздуха се носеше аромата на евтин парфюм. Момичетата се усмихваха, но на лицата им се изписваше болка и клиентите предпочитаха да гасят лампите, докато вършат това за което са дошли. Личеше си, че формите им някога са били красиви, но вече изглеждаха стари и похабени. Често гангстерчетата отсреща нахлуваха в бардака и изнасилваха каквото хванат, но никой не подаваше жалби, никой не се оплакваше, защото всички знаеха, че ако законът дойде на улицата от нея няма да остане и петънце. И малката сигурност, която тъмнината на подобно място, осигуряваше на хората, щеше да изчезне. Затова нечестивите мисли и действия оставаха на сянка през деня, а вечер бяха дълбоко пазени, докато покрай тях щъкат външни лица.
Една вечер старият мерцедес на Салафа паркира пред малкото блокче и затрака, така както само един умиращ дизелов двигател може. Вратата изскърца и се отвори, а от купето излетя някакво 20-22 годишно момиче. Очевидно беше, че това е новата придобивка на Салафа. Когато и той излезе навън, започна да я рита към вратата на входа. Лицето й беше посинено, чорапогащника скъсан, а иначе дългата й рокля се беше навила толкова нагоре, че имитираше онези поли-колани на новата младеж. Бельото й прозираше, деколтето й беше раздърпано и само сутиенът я спасяваше от пълната голота. След няколко шута, тя вече беше вътре. Той я хвана за косата и я замъкна в стаята й от която се предполагаше, че тя няма да излезе скоро. Каза й, че това е работното й място. Затвори вратата и я заключи отвън. Следващия който отвори вратата беше клиентът. Влезе, изчука я брутално и остави пари на импровизираната рецепция. Момичето не спираше да плаче. След няколко седмици тя вече не помнеше, че някога е имала нормален живот. Че е карала колело с братята си и е тичала по поляните през лятото, че е мечтала за малки неща, които биха я направили щастлива, като например да се разхожда между узрелите слънчогледи. Оставаше й една година до завършване на университета, но това също беше изтрито от мозъчната й кутия. Помнеше единствено фаталната вечер, в която беше отишла с няколко приятелки на клуб, за да отпразнуват поредния взет изпит. Изпи няколко питиета и й се дотанцува, качи се на дансинга, а след 5-6 песни отиде до тоалетна и не се върна повече. Салафа я изкара от задния вход и я прибра в колата си. Приятелките й помислиха, че се е забила с някое от готините момчета в клуба. На другия ден осъзнаха, че може да е отвлечена. Нямаше я на лекции, в общежитието и въобще никъде. Обадиха се на родителите й, а те веднага звъннаха в полицията. Беше организирано национално издирване, но законът не стъпва на улицата без име. Не и докато му плащат ежемесечно да не го прави.
Момичето остана ненамерено, или поне не и от тези, които трябваше. Иначе всяка вечер беше откривано от поне петима гнусни мъже, които така се грижеха за нея, че тя на другия ден рядко имаше желание да се вдигне от леглото, докато след няколко години не се превърна в поредната стара и изхабена обитателка на бардака на Салафа. Всичко е добре, когато свършва добре.