Различно е, когато се повдигнеш на пръсти

Стоиш на двата си крака и дишаш. Дишаш тежко, докато трафикът заглушава мислите ти и едновременно с това успява да те направи толкова малък, колкото само ти можеш да бъдеш. Изправяш се на пръсти и се вглеждаш право напред. Ъгълът се е сменил, вече виждаш малко по-различно и това успява да предизвика усмивката ти. Вдигаш ръка и усещаш вятъра. Сваляш я. Вдигаш другата, сваляш я. Нещо трябва да се промени. Махаш пуловера си и започваш всичко отначало. Да, има разлика. Вече усещаш вятъра с голия си гръб, онова изтръпващо усещане, което те кара да трепериш и се свиваш на топка, като гъсеница в пъшкул. Облечи си пуловера, няма смисъл от това. За да пораснем още малко е достатъчно да се повдигнем на пръсти. Но колкото и да се напъваме да влезем в очите на някого, ще сме далеч.
Обърквация. Не останаха истински хора, всички са изправени на пръсти или мамят с вдигнати ръце. Напъват се нанякъде и постигат всичко, което не могат да отнесат на ония свят.
А всъщност...
Красиво е да седнеш леко на зелената трева и да изчакаш да изгрее пролетта. Да усещаш как се топи снега в планината и да чуеш рева на пробуждащите се мечки в гората. Красиво е да сбъднеш нечия усмивка, да се пуснеш по реката със затворени очи и течението да те носи по небивали места. Да живееш на ръба, на реброто на Луната, да се взираш в слънцето, докато те заболят очите. Да разбираш себе си и да живееш изпълнен с надежда. Да танцуваш стоплен под дъжда, докато на небето се роди дъга. Красиви са цветята и примамливият гъдел на вятъра, когато нежно те докосва по врата и ти подсказва, че време е да се завиеш. В красив нюанс е есента, а човешките емоции са диви, обичат, крещят и пеят, но понякога убиват. Смъртта е красива, когато е облечена в мъдрост. И целувките с любимия, и всичко, и всичко, и всичко. Красиво е да си ярък, да се опитваш да поемеш дъх, след дълго тичане. Да се прибереш вкъщи, след няколко години отсъствие. Красиво е да се събудиш до нея и да усетиш нежната й кожа, да вдишаш от атмосферата й, да я гледаш докато спи. Да чувстваш сърцето си в петите и да се търкаляш от щастие. Музиката е красива и танците, и всичко естествено и истинско. Красиво е да сложиш мастило под кожата си, да нарисуваш вътрешния си свят и да го покажеш на всички, или да не го покажеш на никого. Красиво е и да си чист и кристален, непокътнат от света и странните му идеи. Красиво е да сънуваш, красиво е да се смееш, красиво е да се надигнеш на пръсти и да разпериш ръце към небето. Красиво е да летиш, красиво е и да падаш. Да пиеш блудкавия и фалшив чай в кафенето, да пушиш и да издишаш душата си, да я наблюдаваш как се носи и върти из стаята. Красиво е да си сам в тъмното или да споделяш момента. Красиви утрини, красиви моменти, красиви спомени, красиви мечти, красиви надежди, красиво е да си жив.