неделя, 10 април 2011 г.

need a miracle



Тя - суичър от който се подаваха червените й коси, тъмни очи, чип нос, дънки и раница, на която беше написала любимите си банди, крачеше по широките тротоари, сякаш най-големият й талант беше да не бъде забелязвана от хората. Така и никога не разбра как можеше да значи толкова малко, за толкова много хора. Стъпваше бавно и внимателно, сякаш върви върху игли и пирони. Дишаше учестено, а сърцето й се беше свило в петите. Изведнъж околната среда се смени. Вече нищо не й беше познато. Всичко беше мираж. Чудеше се дали си заслужава цялата болка. Беше се отправила към ада, а камъчетата по които стъпваше в локвите жарава, бяха парченцата любов, които й бяха останали от връзките й с хората. От горещината пръстите й отдавна се разтичаха по пътя и оставяха диря, сякаш някога би се върнала назад. Всъщност тя се беше сбогувала с всичко, което обичаше и познаваше. Обърна гръб и на вятъра, дърветата и морето. Напълни раницата си с курабии от баба и затвори вратата зад себе си. Чувстваше, че нещо я преследва, но щом се обърнеше, зад нея нямаше нищо, освен стъпките й. Тръгна заради задуха, заради лепкавия въздух и мухите, които кацаха по тялото й. Кацаха я сякаш беше започнала да се разлага, сякаш от тялото й се носеха зловонни миризми, но още не беше така. Не след дълго, обаче, тя наистина започна да вехне. Така се случваше с цветята, щом напуснат домовете си. Опитват се да пуснат корени на различни места, но просто почвата не им позволява. Сама избра пътя си, сама се разруши и сега очакваше съдбата си.
Появиха се тъмни сенки, които се смилиха и я пренесоха над лавата. Пуснаха я в билото на вулкана, а тя вдиша от изпаренията сяра и се унесе в сън. Имаше деца и много капки летящи във въздуха, сякаш са сапунени мехури. Носеха се насам-натам, а децата тичаха и ги разбиваха с лицата си. Гледката беше все едно са хвърлили шепи вода, която е замръзнала на място във въздуха. Невероятна картинка, която изведнъж оживя и капките започнаха да падат по земята. Валеше толкова силен дъжд, че децата се скриха под полите на майките си, а те от своя страна ги прибраха в мощните си SUV- та. Колите отпрашиха и издухаха дъжда с аусписите си. Навсякъде се стелеше дим и зелените поляни изсъхнаха. Мъглата се вдигна, слънцето запали сухата трева. Пожарът стигна гората и уби половината животни. Виждаха се горящи глигани, сърнички и пищящи катерички. Момичето се събуди, осъзна че е замаяна от сярата и трябваше да се движи, защото иначе щеше да се задуши. Халюцинациите й обаче не бяха приключили. Тръгна нанякъде и видя в далечината няколко дървета, които светеха все по-ярко, сякаш са неонови лапми. Тя се доближи до тях и вълна от радиация премина през тялото й. Спря и осъзна, че ще умре до няколко часа. Опита се да заплаче, сълзите й потекоха по бузите. Вместо да се почувства облекчена, тя се ядоса, после се разпищя, а от лицето й започна да се издига лек дим. Сълзите й бяха прогорили кожата. Лутайки се да разбере къде е попаднала, момичето се погуби. Падна на земята - зарита в пръст, като простреляна гъска. Не след дълго умря и изсъхна. Но през цялото това време и за миг не спря да се чуди как можеше да значи толкова малко, за толкова много хора, а в същото време да значи всичко за него.
http://www.youtube.com/watch?v=DilYs7scIgU&NR=1



1 коментар:

  1. Впечатляващо.
    Няма да пиша ласкателни и надуващи коментари =)

    ОтговорИзтриване