четвъртък, 14 април 2011 г.

Big banana пенкейк



Маймуни с мозъчни предаватели висят по клоните. Разговарят с бананите и превеждат на хората. Изучават живата природа и ни сближават, като ни разкриват тайните й. След всяка мисия, маймуните свалят предавателите си и влизат в банята, за да се изкъпят и да се приберат при семействата си. Всъщност точно това ги карахме да си мислят – че имат нормален живот, нормална работа, нормална кола и красива жена, която е готова да изпълнява желанията им. Истината беше, че след всяка мисия ги вкарвахме в газовата камера и ги изкарвахме мъртви, за да нахраним с тях обезумелите банани, с които д-р Джоунс правеше експерименти. Не можеше да им позволим да излязат навън с цялата информация, която притежават. Точно тук, доста подходящо се намесваше доктора. Накарахме го да създаде сорт банан, който да яде изключително и само маймунско. На него му отне точно 2 седмици. Първо отиде до пазара, купи килограм леко зелени банани и се върна в лабораторията. Смеси ДНК-то на банана с това на разгонена косатка, след това постави няколкото банана в плазмената камера, разбърка някакви смеси в епроветките и след няколко часа бананът се уголеми. Превърна се в чудовище и лесно се измъкна от камерата. Лошото в случая беше, че не изпитваше никакъв глад, особено към маймуни. Хапваха му се пингвинчета и тюленчета. Д-р Джоунс се сети, че може да приспособи очилата си за четене, като нарисува на тях тюлен. Така докторът слагаше очилата на свирепия банан, всеки път щом срещу него имаше маймуна за ядене.
Нормален работен ден – маймуни с мозъчни предаватели висят по клоните и разговарят с бананите, листенцата, корените на дърветата. Сканират няколко мравки и изпращат файловете в базата данни. Изведнъж една от маймуните се отцепи от групата, тя не осъзнаваше какво се случва, но просто усети, че трябва да спре. Огледа се наоколо, но не видя нищо по-различно от обичайното. Подуши собствения си страх, после видя гнева в очите на останалите маймуни. Вината го главозамая, но въпреки това не помръдна. Продължи да ги гледа нагло докато накрая му се зави свят от напрежение, беше забравил да диша. Клекна, като подпря тялото си на едното си коляно. Хвана с шепи лицето си и наддаде неистов вик от болка. От челото му излизаше светлина, останалите маймуни заотстъпваха назад. Постепенно светлината се разсея, а маймунът спря да крещи. Отдръпна ръцете си, на челото му се беше появило трето око. Изправи се бавно и се огледа за втори път. Този път всичко му се стори различно. Наоколо се бяха събрали учените, заедно с няколко охранители, които междувременно бяха вкарали останалите маймуни в газовата камера. Маймунът дишаше учестено, хвана мозъчния предавател и го повдигна от главата си. Вдигна го високо над земята и го строши. Повече няма да съм инструмент на хората- думите съвсем ясно излязоха от устата му, а учените се стреснаха. Прибраха се зад бронираните си стъкла и извикаха още охрана. Маймунът напипа някакъв паднал клон и строши стърчащите парченца. Хвана го, като бейзболна бухалка и я заразмахва насам-натам. Събори двама от охранителите, но третият успя да го рани с няколко куршума. Маймунът се развилня още повече, хвана охранителя за крака и го запрати в произволна посока. Мъжът прелетя няколко метра и падна по лице, като си счупи врата и остави 4 малки деца сирачета с майка инвалид. Маймунът тръгна към бронираното стъкло, но в този миг се появиха още охранители, които с помощта на автоматите си успяха да успокоят животното. То падна и никога повече не се изправи, беше дошъл редът на д-р Джоунс. Той отвори клетката на големия банан и му подаде очилата. Първата му и последна грешка - подаде му очилата, докато беше пред него. Бананът го разпозна, като тюлен и го изяде. След няколко часа огладня пак и изяде някакъв друг учен. След още няколко часа продължи и така докато накрая в лабораторията не остана жив човек, нито жива маймуна. Всичко беше изядено, дори смисълът беше поизяден. Но денят беше спасен от военните, които спуснаха спасителна палачинка намазана с шоколад, която уви банана в себе си и го укроти, за да може Деян да закуси.

1 коментар: