събота, 16 април 2011 г.

История за човека, който беше нахапан от щъркели


Запознайте се с Филип, средно-интелигентен млад мъж, не красив, но симпатичен с някакво чувство за хумор. Филип обича малките неща. Например, той е супер щастлив, когато се усмихва на непознатите на улицата, защото си мисли, че по този начин им оправя деня. Филип от малък мечтае да се грижи за хората по някакъв начин. Първо искаше да стане лекар, но не му достигна бал, за да влезе в медицинския. После реши, че каквото и да стане той ще бъде най-добрия в това, което прави. Най-лесно му беше да стане продавач-консултант в железария. Консултирането му доставяше такова удоволствие. Изпипваше всеки детайл при общуването с клиенти, разпитваше ги за подробности и накрая отсичаше някакво заключение. Веднъж дойде една бабичка и го помоли за някакво разрешение на проблема й. Синът на бабичката наскоро й беше сложил пластмасова дограма, обаче майсторите вместо да си свършат работата добре си бяха оставили ръцете и през дограмата влизаше вятър. Филип разпита бабичката, дали влиза северен или южен вятър, с каква скорост прониква и дори какъв цвят е дограмата. Накрая й даде някакви оплътняващи ленти, обясни й как да ги постави и деликатно предложи услугите си в случай, че не се справи. Бабичката благодари и затвори след себе си вратата на магазина. Филип зачака следващия клиент, който така и не се появи. Затова от скука, нашият персонаж започна да си мисли за глупости. Запита се кога да изпере, какво да си сготви вечерта и накрая фиксира мартеницата на ръката си. Хвана го яд, че е средата на април, а той още не беше видял прелетни птици или цъфнало дръвче. Замисли се, че всъщност магазинът му отнема 365 дни от годината. Няма време да излиза,когато поиска, защото помага на разни хора, няма време да поправи старата си бричка, няма време дори да си свали мартеницата. С надежда погледна през прозореца, сякаш точно в този момент трябваше да прелетят ято щъркели, но на небето имаше просто няколко самотни облака, които решиха да се съберат, но не за партия бридж, като самотни старици, а за да оформят хубава пролетна буря. Температурите рязко паднаха и заваля красив дъжд. Филип наблюдаваше капките и си мислеше, че и тази пролет ще закъснее и мартеницата му ще бъде свалена някъде през Юни. След няколко часа Филип затвори магазина, спусна решетката и я заключи. Обърна се и закрачи. Сякаш чак тогава забеляза снега под краката си. Валеше на парцали и за няколко минути беше натрупало поне сантиметър. Филип се зарадва на картинката и закрачи към къщи. По пътя мина през обичайните места. Първо си купи домати, сирене и хляб от супер-маркета, после нахрани с един крайшник бездомното куче, което си беше харесал и накрая мина през някаква баба, която продаваше прясно издоено краве мляко, за да си купи литър и половина от споменатата течност. На връщане от бабата обаче реши да мине напряко и сви в една тъмна уличка. Беше минавал оттам стотици пъти и не подозираше, че може да му се случи нещо необичайно. През главата му мина мисълта за филийка с масълце и сирене с домати, а коремът му изкъркори в знак на съгласие. Така замечтан той крачеше в снега и не подозираше, че над него някой му мисли злото. Няколко щъркела свили гнезда на близките стълбове се спуснаха и препречиха пътя му. Той се стресна, но се опита да ги сплаши. Тъй като не успя, се обърна и закрачи в обратната посока, но от някъде другаде се бяха появили още щъркели, които го бяха заобградили. Филип не съзнаваше какво се случва, в главата му имаше огромна питанка, и удивителен знак, заради въпросите и страха, които изпитваше. Заотстъпва назад, докато накрая падна на земята, а щъркелите му се нахвърлиха. Те удряха с клюнове цялото му тяло, докато Филип изпадна в безсъзнание. Когато се събуди, беше станало сутрин, а дрехите му бяха изпокъсани и кални. По тялото му имаше белези от ухапвания, или по-скоро прищипвания. Филип се прибра вкъщи и се опита да си отговори на въпроса „какво подяволите?“. Размишляваше няколко часа, когато реши просто да си вдигне краката и да си пусне телевизора. Каза си, че е важно, че е жив и здрав и останалото няма значение. По новините казваха, че вина за снеговалежите през пролетта има глобалното затопляне причинено от хората. Разказаха историята на няколко прелетни птици, които умрели, заради студа, за пингвините, които постепенно изчезват, защото хабитата им го няма. Тогава лампичката в главата на Филип светна. Помисли си, че птиците от снощи са роднини на загиналите, а него са го взели просто за изкупителна жертва. Или ако не е това, мислеше си той, доколкото си спомням пингвините са далечни роднини на щъркелите и... Миг след това Филип припадна. Събуди се в някаква блато, седеше на един крак и премляскваше нещо в устата си. Когато го извади, видя че дъвче жабешко бутче, което явно сам си беше уловил, съдейки по миризмата си. В близките няколко дни Филип припадаше и се събуждаше на стълбове, ниви, летящ във въздуха и дори пред прага на младоженци, със завито бебе в ръце, което внимателно им беше връчено от него. След поредната такава история, той вече беше убеден, че е изперкулясъл и беше готов да отиде в лудницата. В този момент на прозореца му кацна щъркел. Обясни му, че от съвета на старейшните са го избрали, за да свърши тайна мисия. А именно да спаси света от глобалното затопляне. Филип се почувства специален и облече костюма на героя, дори беше готов да се нарече „Щъркелмен“, но старият щъркел му перна два шамара и му каза да се съвземе. Работите бяха сериозни. Оттогава насетне Филип обикаля света и се опитва да убеди всички, че глобалното затопляне може да изчезне. Можете да го познаете по това, че яде жаби, а в баровете стои на един крак, докато се налива с бира.

Няма коментари:

Публикуване на коментар