сряда, 6 април 2011 г.

да изнасилим дъгата


Мога да насоча мислите си в друга посока, но не мога да сменя мисленето си.
Затварям очи и не виждам нищо друго освен онази тъмнина примесена с изгрев на слънце, сякаш потъвам в поредната черна дупка. Не разбирам съществуването и сякаш не разбирам нищо друго, живея наизуст, като препил, който намира дома си по навик и се събужда сутринта без да има спомен. Точно така се събуждам на различни места и нямам спомен как съм стигнал дотам. Понякога се радвам, че съм на дадено място с дадени хора, но друг път ми е толкова неудобно, че потъвам в себе си и на човеците им е неудобно да стоят покрай мен. Спестете си преструвките.
Искам да пея.
Да лежа в прегръдките й, докато ме облива с тайните си. Да рисувам с косата й по гърба й, докато спи. Да обичам.
Странно е колко хубаво може да изглежда утопията.
Любовта е за пораснали деца. Останалите ще пием хормони, за да си наваксаме. Ще слушаме за грешките им и ще се опитваме да се учим от своите. Ще копираме докато се изродим, докато се оформим, като личности. Ще плануваме и ще се разочароваме, докато накрая осъзнаем, че сме се опитвали да разрушим нещо, което не съществува, да изградим крепост върху плаващи пясъци, и накрая ще се загубим в клишета и ще се удавим в униние.
Идва сутринта, имаме нужда от промяна. Трябва да изкореним някакви черти в себе си, отчаяно се нуждаем от това, сякаш животът ни зависи от него. В противен случай ще го загубим – онова чувство на спокойствие, което ТЯ ти дава. За секунда се спираш и си казваш, човече, ти си си ти, защо трябва да се променяш, нека жената да бъде с теб, заради самия тебе, не го прави. И изведнъж fade out гласът на разума изчезва. Връщат се на онази спирала от промени, които искаш да вкараш сякаш насила в себе си. Всичко изглежда като голям маскарад. Едно джудже се качва на кокили и облича костюм. Вече изглежда, като всички останали. Няколко вълци слагат овчи кожи, а ти ги копираш буквално и се опитваш да облечеш усмивката. Първо вкарваш единия крак, малко се запъваш на втория и накрая я налагаш. Няколко часа изглеждаш прероден, хората те харесват повече, казваш си - супер, ще живея така. Докато след няколко дни ти потече кръв от носа и те свие язвата. Влизаш в болница, операции, преливане на кръв, скалпели и прочее. Чудиш се какво да правиш, не можеш да живееш без светлината й, но ако си останеш същия, нейната усмивка ще залезе от живота ти. Майната й. Има толкова много усмивки да Земята. Мога да живея с една, но мога да се опитвам да направя щастливи всички. А тя нека се чупи в тялото ти, нека да плюе и скърца в главата ти. Врява до небето и застой. Не искам всичко отначало, а с всяка следваща изглежда толкова еднакво и мудно и неинтересно. Накрая просто ще заровя дъгата и ще я изнасилвам периодично, за да си върна за всичко. Що за гавра?
Никога няма да мога да се променя, а хората ми казват, че съм се разхубавил. Явно със старостта идват и милите, съжалителни думи. Пускам те. Тръгвай си. Отлитай. Излежах си присъдата.
А всъщност настъпих кучешко лайно и се подхлъзнах. Модерното АЗ леко ми куца. А бедният Йорик остана без глава. И преди да забравя ще отида да изнасиля дъгата, елате и вие!

7 коментара:

  1. Съжаление - никак... по-скоро разбиране, защото същата муза ме навестява и цъщите следи във времето и съзнанието ми оставя. Ах колко добре би било да видя пробуждане, вместо низчето атоми, бивани засмуквани 1 по 1 от вече мъртвата звезда... или е по-жива от когато и да е било... за пръв път от жизнения си цикъл тя получава вместо да дава... не получава - взима и то нагло, безугледно изпива даже светлината, която може би самата тя навремето е родила...
    Идвам, но по DP не си падам - ще снимам, пък може и пари да изкарам... после ще ги изгоря с ехидна усмивка.

    ОтговорИзтриване
  2. хм, аз пък съм останал с впечатлението, че си по актьорстването

    ОтговорИзтриване
  3. имаше такъв момент, но малък - не беше мойто си изкуство. Направих си необходимите прозрения и си тръгнах, поживо-поздраво. Много приятели са в тези среди, обичам театъра - просто повече ми допадаше от мястото на зрител. Играеш ли скоро?

    ОтговорИзтриване
  4. Впечатленията ни са били еднакви тогава, но и ти си вкусил сцена, така да се каже =]
    1 приятел, преди учител, поет и писател, а сега алкохолик ми каза "ако ще се занимаваш с писане ще си много нещастен" Смеейки се отвърах "Чак пък много?" Той си сипа още 1, а аз си тръгнах защото... трябваше да запиша няколко мисли.

    ПП "невероятната съдба" дойде твърде достоверно за да се харесава чак пък много, но е хубава - продължавай =]

    ППП проверката с дума беше "wingless"...

    ОтговорИзтриване
  5. http://www.youtube.com/watch?v=PCXRLrZpX-4 с това се чете много добре. Без това се чете също толкова добре! :) Дописа ми се. Но няма. Понеже ще взема да ти открадна нещо от текста несъзнателно. Било настроението, било някой момент.

    ОтговорИзтриване