човекът слон

Когато заслужаваш нещо по-добро, когато сянката на съмнението се прокарва по съзнанието ти и смачква всяка частичка светлина, когато си ти, застанал от тъмната страна, тогава няма нужда да се движиш. Всяко зло ще те застигне и всяко добро би те подминало.
Излизат ти пъпки, брадавици и тръни по лицето и тялото. Грозен си като никога невиждан трол, крадеш левите чорапи на хората и си бършеш сополивия нос в тях. Огледалата се чупят и втечняват щом те видят, лицата на хората се вкаменяват, а някои получават сърдечен удар и се свиват като умрели охлюви, малки гниди. Ти си гъсеница, която никога не е разперила криле, умряла от естествена смърт в пъшкула, найлонова торбичка пълна с екскременти, кучешки дреболии, котешки ордьоври или откъде да знам. Искаш да си вземеш последно сбогом със света, но той не иска да те пусне, защото въпреки уродливостта ти, той обича всяко свое създание. Ти си божие чедо, но от грозните. От устата ти излизат само мръсни думи, псувни за добро утро и лека нощ. Опитваш се да се усмихнеш, а от процепите на лицето ти излиза кал и пръска. Наистина ли ти се случи? Казват, че слоновете също умират от „разбито сърце“. А твоето го разбиха хората, защото ти си човекът слон, а онези нормалните те използваха за атракция, сложиха те в клетка, за да те замерват с пуканки, за да се давят от смях, докато подмятат погледи. Най-добре е да се скриеш, да умреш сам, защото порастна достатъчно, за да не бъде смешно.
Всъщност изглеждаш сякаш си паднал по стълбите, блъснала те е кола и накрая валяк е довършил започнатото от детско влакче, в което си се спънал първоначално. Вървиш все едно обувките ти са вързани една за друга, говориш като англичанин с пълна уста, а миризмата, която се носи от дъха ти оцветява въздуха в зелено. Искаш да обичаш, искаш да докосваш нежната женска кожа, но ръцете ти са покрити с твърди косми и дори да докоснеш някоя жена, не би усетил нищо. Тя пък в миг ще избяга, усетила ужилването на сто пчели.
Очите ти изтичат през носа, сложил си си топчета, за да запълниш дупките, направо се чудя как се оправяш в тъмното? По-добре наистина не излизай от пещерата, по-добре не показвай мислите си на никой и умри медитирайки. Положителното мислене ще спаси света.

Наистина няма смисъл да продължавам...

... но ще го направя!После от устата ти излиза:

- Искам да застрелям дъгата и да я изнасиля, искам да сваля всички звезди и да ги заровя дълбоко под земята, така че да изгорят бавно и мъчително от нагорещеното земно ядро. Да потънат в магма и да се превърнат в пръст. Искам снегът никога да не вижда слънце, а Луната да се сгромоляса върху всички земни жители твърдящи, че нямат мечти, защото сбъдват всичко, което искат. Искам марсианците да им одерат кожите, докато са живи и да ги препарират. Искам да проникна в сънищата на децата и да им напълня главичките с чудовища, да събера всички същества от тъмните им ъгли, гардероби и т.н. за да ги насъскам срещу малките им пръстчета на малките им краченца. Искам да пищят, искам да спреш да четеш това!
Ще отида на планетата на Малкия Принц и ще му скъсам розата, ще го накарам собственоръчно да я изяде и след като организма му я обработи и изхвърли, да я изяде отново. После ще го изхвърля в космоса, защото такава дребна планета не може наистина да има чак толкова силна гравитация, че да държи и двама ни. Ще издебна Алиса да се скрие в заешката дупка и ще я заровя, за да не се появи никога повече. Ще насъскам дървояди срещи Пинокио и за да го спася, ще му пусна кълвачи. Малката русалка ще е с копита, а спящата красавица ще е пуснала толкова плюнка на възглавката, че много преди принца да дойде и да я спаси, тя ще се е удавила. Пепеляшка мишките я яли. На Сирни Заговезни вместо огън с гуми ще се палят купчини Барбита. Апък Apple ще фалира. Искам да живея в друг свят, там където дивото зове, там където шумът на гората определя какво ще е времето.
- Ами хващай гората!

Мама винаги ми е казвала, че съм хванат от гората.
А момичето с въжето твърди, че има пелерина, но всъщност е един шанаджия, който гори приятелите си с цигари и се забавлява искрено на всяка секунда от съществуването си. Понякога й завиждам, друг път я ненавиждам и искам да я изкормя, да взема сърцето й в ръката си и да го изям като пилешко дробче с лук. Някой ден ще й извадя окото и ще й сложа биличка, за да е щастлива. Някой ден ще я накарам да се усмихне и да ме разбере, да ме види.
Има 3 вида епитафии. Едните са точни и ясни, другите са артистични и интересни, а третите са бездумни.
Черната дупка погълна човекът слон и му даде крила на ангел. Кой да подозира, че имало и бели дупки, от които погълнатото излиза и се връща към живот. Аз съм идиот.