вторник, 12 юли 2011 г.

Един цвят сиво

Отдавна не съм хейтвал никой, а човек трябва да пази репутацията си. Затова пиша тези редове с идеята да пресоля манджата или да накарам някой да се почувства неудобно от съществото си. Твой ред е да четеш.
Пък кой си, не те знам.
Напоследък ми се случва да не харесвам София. Вървиш по тротоарите и плочките те удрят в главата, пълно е с луди, пълно е с хора. Често затварят улици, които по принцип не трябва да бъдат отваряни. Минават няколко драскачи и правят тези улици интересни, после правят и паметниците интересни. След тях минават пароструйките и връщат града към обичайното сиво състояние. Тук всички миришат на SUBWAY или някоя подобна fast food верига, телесните им миризми са се изменили от прекалената консумация на вредна храна. Вървиш и просто поемаш следващия флаер в ръката си. А напоследък стана модерно да ядеш супи. Всъщност все тая, каквото и да ядеш едва ли ще надминеш себе си или очакванията на другите на място където единственото цветно нещо са билбордите вечер. Място където е модерно да си прошляк, да си гей или да четеш новата „поезия“. Но всъщност в такъв свят живеем, не е виновен градът или обществото. И като стана дума, вчера отворих някаква книга на един от прехвалените ни поети, който скандализира пиейки мляко, носи дамски чанти и върви като изнася тежестта си назад, което прави походката му да изглежда, като тази на Джак от „Кошмар преди Коледа“. Та книгата не изненадва със заглавието си, тя се казва „Алкохол“ и напълно отговаря на модерното, останалите няколко модерни заглавия са наркотици, хероин, кока, амфети и т.н. Книгата изненадва с факта, че авторът който сме свикнали да виждаме да пише поезия беше прописал проза. Този уау факт, бързо се забравя, защото пичът те потапя в атмосфера изпълнена с Карбовски. На всяка страница името Карбовски присъства поне по 2 пъти, а от време на време се мярка и Тома Марков. Та, според мен великият поет и не толкова велик романист Терзийски е трябвало да си кръсти книжката „Карбовски, Карбовски, Карбовски и от време на време Тома Марков“. Щеше да продаде и повече бройки. Колкото до останалите двама – аман от позьори. Анархист с грим по лицето, който отдавна е забравил що е анархизъм, който отдавна е забравил, че за каращите Хамър също има правилник за движение. И наркоман, който вместо лъжица подгрява писалка. Аман от позьори. Не ви ли писна да се жалвате, че сте изпаднали, че сте алкохолици и наркомани. Ми няма да ви чета, пък! Всъщност ако човек никога не се е докосвал до тяхна книга, може да преживее същия експириънс, докато пикае в кенефа на гарата в Чепеларе и чете клозетните напъни по стените на минаващите оттам дружинки. И така, аз всъщност съвсем други неща исках да напиша и може би никога няма да напиша достатъчно, за да затворя нечия уста, но правя каквото мога. Или съм в огромна грешка.
Имах едно гадже, което ми беше казало след поредния скандал да спра да я занимавам със сивия си свят. Да спра да я занимавам изобщо, защото без мен е много по-щастлива. Не знам дали този мой сив свят понякога се пропива в тази сива София и заедно правят някаква безумно страшна комбинация, която ме кара неистово да искам да се прибера в Бургас. А Бургас е най-добрият град за живеене за 2010 година!

2 коментара:

  1. Радвам се, че не съм сама в "хейтърското" си отношение спрямо К.Т., Т.М. и М.К. Даже инициалите им си приличат, не само прозата. На панаира на книгата в НДК, през май месец, видях Терзийски с черна тениска, на която пише "Алкохол", с шрифта от книгата му. (Анти)реклама ли, що ли?
    Аман от позьори и пошлите им опити за литература!

    ОтговорИзтриване
  2. Признавам, Терзийски не съм го чела, щото ме дразни и без да го чета. И верно ли "скандализира" с мляко и дамски чанти? Баси, аз в кой град живея и що съм толкова назад?!

    ОтговорИзтриване