неделя, 24 юли 2011 г.

back to black


Може би щеше да е по-хубаво ако яздехме жирафи вместо коне и ръцете ни имаха ципи между пръстите, за да плуваме като риби. Не искам хриле, искам да си дишам чистия въздух високо в планината, но искам и да се гмуркам, пък дори и да трябва да изплувам от време на време. Забрави за кислородните бутилки, някак си не е естествено с тях. Забрави и за плавниците, имам си ципи. После излизам на повърхността за поредната доза въздушни съставки и някакъв облак ме хваща за ръката. Изтегля ме нагоре и ме кара да замръзна. Температурата пада изведнъж, а аз съм вътре в облака. Той ми се насища и ме пуска. Не съм искал да летя, а вече падам. Цъмбурвам във водата и всичко се замразява от мен. Така действам аз – заразително.
Липсваше ми пясък между пръстите, сега и водата се втвърди. Като настроението ми, което преминава постоянно от течно в твърдо състояние и обратното, без предупреждение, без паника. Газообразно е в главата ми, еднообразно.
И се разглобявам на части, просто и за разнообразие. Наблюдавам се в огледалото, наблюдавам как парченцата се разделят и се опитвам да запомня местата на всички, за да се сглобя след като ми омръзне. Очите ми подскачат по плочките и се удрят в стената, отскачат, а малкия ми брат си играе с тях сякаш са гумени топчета. Ръцете ми се катерят по дърветата и се преструват на клони, после се хващат за краката на бухал и отскачат върху някаква сърна, за да се превърнат в рогата й. Краката ми заравят пръсти в пясъка, така и не разбрах какво се опитаха да бъдат, липсваше им мозък. А мозъкът ми искаше да е пакет спагети и се разви и изсъхна. Мечтата на сърцето ми беше да бъде найлонова торбичка, но нямаше как да стане, след като на мода бяха платнените. Отчаяно се опитваше да сбъдне мечтата си и в същото време да е някак екологично. Накрая от чудене се пръсна и опръска спагетите със соковете си. Ушите ми пък се преструваха на миди и се опитваха да изработят перла. Не успяха, но успяха да потънат в морето и да не чуя никога нищо повече от тях, както и от всичко друго. Носът ми стана зурла, а от ноктите ми стриха прах, за да направят лак за нокти. Забравих за другите, явно не съм от най-наблюдателните. Омръзна ми. Свирнах с уста, за да събера всички обратно, но никой не се върна. Останах една уста, която да плямпа без смисъл, без мозък, без сърце и без чувство.

4 коментара: