Музика и държава

Едно цитатче, от една книжка, която започнех днес.. намирам нещо общо :)

Всъщност отношението на нашата култура към музиката има още един прастар и високо почитан образец, комуто играчите на стъклени перли засвидетелстват голямо уважение. Спомняме си, че в приказната страна на китайските "древни императори" на музиката била отдредена водеща роля в светския и духовен живот, благосъстоянието на музиката се отъждествявало с благосъстоянието на културата и морала, дори на империята, а диригентите трябвало строго да бдят за съхраняването и чистотата на "древните тоналности". Замирала ли музиката, това било сигурен признак за залез на управлението на държавата. И поетите разправят страшни приказки за забранените, дяволски и отблъскващи небето тоналности, например тоналността на Цин Шан и Цин Чъ, "музиката на гибелта", при чието греховно подемане в императорския палат небето веднага притъмняло, стените затреперали и рухнали, погълнали владетел и царство. Вместо много други думи на древни автори ще приведем тук няколко откъса от главата за музиката в "Пролет и есен" на Лю Бу-уей.
"Произходът на музиката е твърде далечен. Тя възниква от отмереността и се корени във великото единно начало. Великото единно начало създава два полюса: двата полюса дават силата на тъмното и светлото.
Когато в света цари мир, когато всички неща са в покой и в превращенията си всички следват своя предводител, тогава музиката може да бъде съвършена. Ако страстите и ламтежите не вървят по неверни пътища, тогава музиката може да се усъвършенства. Съвършената музика има своите извори. Тя се поражда от равновесието. Равновесието се поражда от справедливостта, справедливостта - от смисъла на света. Затова за музиката можем да говорим само с човек, разбрал смисъла на света.
Музиката се крепи на хармонията между небе и земя, на съзвучието между мрачно и светло. Държавите, които клонят към заник, и хората, узрели за гибел. разбира се, също имат своя музика, но тяхната музика не е ведра. Затова: колкото по-крещяща е музиката, толкова по-меланхолични стаат хората, толкова по-застрашена бива страната, толкова по-дълбоко потъва владетелят. По този начин чезне и същината на музиката. Това което всички свети владетели са ценели в музиката е нейната ведрост. Тираните Дзуе и Джоу Цин държали на крещящата музика. Те смятали силните звуци за красиви и въздействието им върху масите за интересно. Стремели се към нови и странни звукови ефекти, към тонове, още нечувани от никое ухо; тези тонове се мъчели да се надвишат взаимно и прекрачвали мярка и цел.
Причината за упадъка на държавата Чжоу е в откриването на магическата музика. Такава една музика е достатъчно шумна, но в действителност много далеч от музикалната същина. И тъй като се е отдалечила от същината на истинската музика, не е ведра. А щом музиката не е ведра, народът мърмори и на живота се нанася ущърб. Всичко това става защото не се разбира същината на музиката и се търсят само крещящите звукови ефекти.
Затова пък музиката на благоприличните векове е спокойна и ведра и управлението им - сдържано. Музиката на една тревожна епоха е неспокойна и мрачна, управлението й - погрешно. Музиката на една залязваща държава е прочувствена и тъжна, а управлението й - застрашено."

Херман Хесе "Игра на стъклени перли"