Сън

Няма място в почвата за нас, гробищата отдавна приключиха дейността си. Сега всички чакаме да полетим с вятъра от своите урни. Мики Маус е нашият Бог, който д-р Мабузе накара да възкръсне от мъртвите и да се върне тук сред нас, за да царува. Но всичко е просто сън, както е сън и животът. А Трой беше малко момче, когато родителите му се разделиха. Майка му искаше да осигури добър живот на детето си, затова се отдаде на работата. Купиха си хубава голяма къща в скъп квартал, красива кола и много, много забавления. Трой получаваше всичко, което поиска. Само, че той не искаше почти нищо. Искаше вниманието на майка си, но получаваше внимание единствено от бавачките си. Искаше да вижда баща си, но той имаше ограничителна заповед и не можеше да се доближи на по-малко от 500 метра от къщата им. Трой израстна без баща, а майка си виждаше само вечер преди да заспи. Тя никога не му чете за лека нощ, никога не го носи на ръце и никога не му каза, че го обича. Въпреки това Трой порастна, защото нищо не можеше да спре хормоните му да се развиват, дори липсата на любов. На 13 се влюби за първи път, но толкова се притесняваше от момичето, че никога не успя да я заговори. После се увлече по музиката. Искаше да свири на китара в рок банда, да бъде известен. Трой се срамуваше от тази си мечта, защото не го биваше в свиренето, не го биваше в нищо, с което се беше захващал. През целия си живот той обичаше майка си, но в същото време я съжаляваше, защото според него тя не живее пълноценно и прохабява живота си. Ненавиждаше пасивността на баща си, който беше виждал едва няколко пъти. Страхуваше се, че може да стане такъв като него. Трой беше наистина умен, но рядко хората разбираха това, защото той пазеше всички добри идеи за себе си. Въпреки всичко той беше любимец на съучениците си, защото ги снабдяваше с хапчета. Трой имаше хапчета оцветени във всички цветове на дъгата. Взимаше ги от някакъв познат в болницата и ги продаваше в училище. Всички се правеха, че са му приятели, всички се държаха добре с него. Усмихваха му се по коридорите, поздравяваха го, дори понякога непознати момичета му сядаха в скута, за някоя безплатна доза. Тези номера не вървяха при Трой. С парите, които изкара, си купи фотографска техника и започна да снима хората в парка. Той ги снимаше тогава, когато те не подозираха. Когато личностите им изпъкваха на лицата, когато бяха самите себе си. Трой ми беше приятел, най-добрият приятел. Затова понякога се мразя, че не разбрах какво е смятал да направи.
Събудих се една сутрин и за 10 минути бях успял да се скарам с родителите си. Имах спешна нужда да взема нещо и отскочих отсреща при Трой. От бърлогата му се носеше силна музика, почуках няколко пъти, но той не ми отвори. Затова взех скритият му резервен ключ и отключих. Когато влязох в стаята му я намерих празна. Пристъпих напред и спрях уредбата, а когато се изправих се озовах пред огледалото. В огледалото видях себе си, а зад мен беше Трой, който се клатеше зловещо, висящ от тавана на въжена примка, зад входната врата. Стреснах се и се обърнах, след това отскочих назад и съборих нощтната му лампа. Личеще си, че е мъртъв от часове, нищо не можех да направя. Опитах се да го повдигна, да го сваля, но нямаше смисъл. Излязох, заключих и се прибрах вкъщи.
После се събудих, всичко е било просто сън, както живота...