петък, 8 юли 2011 г.

Море в бутилка и малко C4




Когато имаш яко заглавие, но нямаш текст, тогава пълниш 1-2 реда с глупости и се надяваш никой да не ти се разсърди. Лъжа естествено. Винаги можеш да занимаваш хората с глупости, особено в блог.
Виждали ли сте ръцете на джуджетата - едни такива малки, сплескани и набръчкани, пръстите им са дебели като кебапчета. Да, точно така, няма да ви занимавам с тях. И без това са прекалено грозни за моя блог. А моят блог е един от най-изисканите и информацията в него е винаги подбрана от хиляди източници, нищо че рядко има нещо вярно. Та, исках да ви разкажа нещо, което ми се случи вчера.
Изправих се от леглото след като се събудих, погледнах календара, който показваше някаква извънземна дата, но важното е, че беше събота. Тъй като събота е единсвеният ден в който почивам, трябваше да направя нещо необикновено, за да запомня седмицата. Затова се изкъпах. Шегувам се. Не, че не се изкъпах, но не това беше необикновеното нещо.
Облякох се и излязох, качих се в жълтия си бръмбар, пуснах си жълтата подводница на Бийтълс и запалих колата. Друго жълто нямам, обещавам! Та, след като подминах няколко пресечки реших и къде да отида, но бензинът ми щеше да свърши след броени минути, затова свих на първата бензиностанция, за да заредя.
Спирам аз до колонката и гледам някакъв тип спира, до съседната колонка. Отваря вратата, слиза и започва да крещи. Вляво пък на поляната до бензиностанцията имаше праскова. Мисля си колко ми се ядат прасковки и гледам тая гад как крещи нещо. След малко си вдига блузата и показва някакво устройство, някакви жички закачени за C4 експлозив. Ей сега вече си бях направил деня интересен, тъпото е, че нямаше измъкване. Пича искал просто жена му да се върне при него, в протичен случай щял да взриви бензиностанцията. Абе да му е*а майката, що аз трябва да страдам и да си губя времето и живота и почивния ден, зат'ва че си тъп каруцар и жена ти те е напуснала. Естествено, че не му го казах, но си го помислих! Седи пича до колонката, а отсреща касиерката реве, че преди малко цистерната е заредила резервоарите и ако тоя пич направи БУМ ще си замине и половината комплекс. И на мен ми се доплаква, реших, че все пак има няк'ва надеждичка да оживея. Идва полиция, отцепва района, а ние седим като посрани и не смеем да мръднем. По едно време, тоя изкара един мегафон и взе да вие с него по посока на полицията. Отново същите глупости за жена му. А на мен ми се пикае. Питам го дали мога да ползвам тоалетната. Вместо него касиерката отвръща, че е запушена и не работи. Бомберман ми вика да отида до прасковата. Викам си тъкмо ще си скъсам някое хубаво плодче. Отидох и си свърших работата, скрих си и една прасковка в джоба. И нали съм гледал някакви филми му викам на тоя, че скоро нищо няма да се случи. В близките 24 часа полицаите ще се вайкат и накрая може и да доведат жена му, която да го моли да се предаде. Той ми вика, че т'ва е идеята. Само жена му да дойде. Аз го питам дали мога да си ходя в такъв случай, той вика не. Викам ок и сядам на тротоара до колонката. Огледах се, викам поне да заредя колата, докато трае извънредната ситуация, може никой да не се усети и после да се измъкна с пълен резервоар, на аванта. Обаче гадната касиерка дебне и аз си трая. Бомберман през това време обърса потното си чело и отиде до хладилника откъдето взе бутилка минерална вода. Изпи го до половината на 3 глътки, голямо гърло ще да има тоя човек, евала. Гледам часовника, минали са час-два. Почнах да се изнервям щото т'ва ми е единствения почивен ден в седмицата, не исках да го прекарвам седнал на тротоара до бензиновата колонка и тъкмо да кажа гък и тоя ме секна. Извини се на всички, каза, че просто не иска да загуби жена си и дъщеря си. Много мил човек изглеждаше, един такъв истински. Викам му, че ми е единственият почивен ден и така деликатно го помолих дали не мога да си ходя и той ми вика сядай. Грубиян. Доста бързо ми падна в очите. След малко се хвана за корема, започна да подскача от крак на крак. Помислих си, че нещо му пари от бомбата, ако се е нагорещила, ама не. И след наместване, тоя човек не спря да подскача, после се сетих за водата. И така седим ние на бензиностанцията, бомберман подскача от крак на крак и ни моли да го извиним, щото бил закъсал. После такъв седи и вика, че много му се пикаело, ама не можел да си загуби заложниците, щото иначе щели да го гръмнат. Вика обичали ли сте някога някой, ако сме били обичали сме щели да го разберем. Замислих се, абе не е като да не съм обичал, ама не го разбирам тоя. Касиерката пък пак ревна, вика му да отива да си върши работата, ние сме щели да стоим тук. Другите хора поклатиха глави в съгласие. Казаха му, че важното е да си върне жената и те щели да останат. Викам вие луди ли сте, те викат шшт! Ебати романтиците!
И така нашия бомберман се отдалечи до прасковата, за да уринира и к'во прави, к'во струва не знам ама след малко се чу стабилно БУМ и кръвта му опръска паважа, а краката му ги намериха на 30 метра от бензиностанцията. Аз лично едва днес започнах да чувам нормално и по новините казаха, че пичът дръпнал някаква жичка по погрешка, докато си откопчавал ципа. Затова моля ви хора, ако носите бомба в себе си, внимавайте как уринирате и по-добре го правете далеч от бензинови колонки!!!
Иначе аз бях решил да правя плажче, но не ми се получи вчера. Хубавото, е че шефът ми се оказа роднина на трагично загиналия и пусна фирмата в едноседмичен траурен отпуск. Седмица море, кой е като мен? А! Аз имах и праскова...

Няма коментари:

Публикуване на коментар