петък, 15 юли 2011 г.

Crippled (история с вентилатор)


И сега вентилаторът върти напразно, защото нея я няма, а на мен през нощта температурата ми е приятна. Въпреки това въздушните струи се гонят из стаята ми и носят спомени от миризмата й. Когато е статичен въздухът е скучен. Когато ми е скучно - пиша.
А сутринта тя сложи ръцете си върху лицето ми и затвори очи. После прокара пръсти по устните ми, носа, веждите. Каза, че ако е сляпа и трябва да ме види чрез ръцете си, ще поиска да ме целуне. Каза, че досега не е била с писател, че не разбирам от музика, но ако спечеля няколко баса срещу нея, ще се омъжи за мен. Тя не иска да се обвърже с мен във фейсбук, нито да ме държи за ръка пред приятелите си. Тя иска да отиде на плаж, за да й изчезнат пъпчиците й, от колата маска на ръцете. Иска да се научи да скача на лентата, която според мен е много по-удачна за теглене на автомобил, отколкото за скачане. Иска да рисува по небето. Искам да й подаря боички...
После ми каза, че е време да се науча да я къпя и да й суша косата, за да може един ден ако се случи инцидент и осакатее, да има кой да се грижи за нея. Вдигнах я от леглото и я вкарах във ваната, където тя ми показа как се мие дългата й коса, къде и колко балсам трябва да й сложа и как всъщност е изключително важно да го разнеса по краищата. Оставих я сама да си избръсне краката, защото тя настоя, каза, че с бръсненето имам опит. Беше права. През това време маската й за коса действаше. Усещах как косата й става все по-здрава, по-лъскава и по-всичко онова, което пишеше на опаковката. След малко тя свърши с краката си, а аз я изплакнах с душа. Хвана ме с двете си ръце и ме дръпна при себе си във ваната. Намокрих се...
Когато свършихме с „ваната“ я извадих и я подсуших с хавлия. Казах й сама да си изсуши косата със сешоар, защото според мен, едва ли щях да се справя, а и според нея, също. Облякох я, а тя поиска обувалка. Обу обувките си, хванахме такси и отидохме на гарата. Там тя се скри във влака, а влакът се скри зад хоризонта. Беше ми горещо и се прибрах вкъщи, пуснах си вентилатора. Той набра нужните обороти и въздухът се раздвижи. Стана ми малко по-добре. Легнах на леглото и видях лазерчето, което тя ми беше подарила. Взех го и започнах да рисувам фигурки от светлина по стената, с него. Написах името й, написах и своето, помислих си, че съм влюбен и оставих лазерчето. Май вече бях обречен, а? ... После всичко продължи, там откъдето започнахме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар