сряда, 3 август 2011 г.

сряда

Влажен и лепкав въздух, няма никакъв вятър. Двамата сме покрити с кал, защото обичаме да играем различно от останалите деца. Тя иска да си направи палто от кожата ми, аз искам да я удуша и да сложа главата й на стената си, вместо ловен трофей. Да вдишваш е толкова по-яко от това да издишваш. Мили Боже, ако те има, моля те, пусни вятъра!
Лежа на леглото си и слушам звуците на различните ми органи, не съм готов да умра. Обаче си мисля, че като съм се раждал не съм бил готов и да живея. Толкова непрофесионално подхождам към всичко, че се чудя какво правя и защо го правя.
Всичко е място и време, всичко остарява и изчезва. После се учим да живеем без тези, които обичаме. Как да остана завинаги? Не съм Достоевски...
Вчера пътувах във влака и видях дъга, беше хубаво, но не беше специално. Вече можем да имаме дъга на десктопа на телефона си. Човек присвоява всичко. Когато му се приисква отваря гугъл и намира каквото му трябва, за да го присвои. Напоследък, дори аз се усещам как си присвоявам думи. Написвам нещо и решавам, че щом съм подредил думите по някакъв начин, те ми принадлежат и всеки, който ги подрежда по същия начин трябва да ги слага в кавички. Радвам се, че мислите ми ви харесват, ако искате им слагайте и запетайки, защото мен не ме бива в пунктуацията, ако искате ме цитирайте, ако искате недейте. Аз днес не мога да пиша, прекалено е горещо.
Сили уърлд. Фрийдъм ис джъст ъ уърд, пийс ис джъст ту фингърс, тейк доуз фингърс енд шъв дем ъп йор асс. Поназнайвам малко английски.
Ха-ха! Вятър! Той ме чу и пусна вятъра, може би съм с връзки. Тийч ми хау ту дъги!
Яко щеше да е ако вместо веднъж в годината изключваме осветлението за час, отивахме някъде сред природата за седмица без технологии, без батерии и свирещи гаджети. Апък който загине – отпиши го. Каквото сабя покаже. И спрете да качвате шимейли, човек не може да се наслади на тишината от толкова глупотевина.
И защо квартероните са винаги къдрави?
В един филм се казваше, че ако един мъж е държал пушка, ръцете му винаги ще си спомнят усещането. Няма значение дали след това ще обича някоя жена, ще построи къща или ще сменя памперсите на сина си, ръцете му винаги ще искат пушката...
Същото е и с писането - винаги си изгубен и обречен, като в пустиня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар