четвъртък, 30 юни 2011 г.

Дюнер тату

Студио за татуировки. Филип, татуистът татуира клиента си, а около тях се носят звуците на някакво рок радио.

Клиентът охка.

Клиент: Смени го това шумящо нещо бе, човек.
Филип: Трай бабо за хубост.
Клиент: Т'ва изречение е сигурно най-изтърканата дума в историята на тутайровките.
Филип: Върши работа.
Клиент: Тук тая завъртулка я искам да изпъква, да се вижда отдалеч, останалото да е по-светлосенъчно.
Филип: Както кажеш.
Клиент: Ама не натискай толкова тая машинка.
Филип: Извинявай.
Клиент: Що не ползваш по-малко игли, че така много боли.
Филип: Клиентът винаги е прав, но с по-малко игли няма да се получи желания ефект.
Клиент: Точно това обяснявам и аз на моите хора, там в дюнерджийницата, ама кой да чуе.
Филип: Дюнери ли правиш.
Клиент: Не просто дюнери, деликатеси! Моите дюнери са най-вкусните в града.
Филип: Вярно ли се изхвърляте в соса? Или това бяха арабите.
Клиент: Арабите каквото искат да правят. Tурците си знаем работата. Ние сме друг народ, честен, отговорен. Онези ги мързи, две не виждат.
Филип: Евала ви на народа.
Клиент: Не сме и свидливи. Миналата година един приятел дойде при мен и ми казва, че е без работа, а аз вместо да го сложа да прави дюнери, му подарих цялата дюнерджийница. Загубих 3000 лв. ама го преглътнах, щото съм пич.

На вратата се чука.

Филип: Влез.

Влиза красиво русо момиче. Усмихва се.

Миа: Здравейте. Аз съм Миа.
Филип: Здрасти. Филип.
Клиент: Мехмет Тургут.
Филип: Какво мога да направя за теб?
Миа: Е как какво? Татуировка.
Филип: Очевидно.
Миа: Да. Та, гледах нещата ти в интернет и много ми хареса как работиш с цветовете. Нося си тук едно моделче.

Подава му лист хартия.
Филип: Добре.
Клиент: Че много циганско изглежда с тия цветове бе. Що не си направиш някое цветенце на кръстчето, да ти се подава под блузката или някое йероглифче на раменцето?
Миа: Благодаря за мнението. Ти някакъв консултант ли си?
Клиент: Мога да бъда каквото поискаш.
Миа: Неповторим си.
Филип: Уоу.
Миа: Чакай, има и още. Отдолу ще има надпис, ако имаш каталог, още сега мога да си избера шрифта.
Филип: Ето там, виждаш ли големите класьори? В третия отгоре надолу са шрифтовете.
Миа: Благодаря, ще се оправя.

Филип продължава с татуирането на клиента, а Миа започва да разглежда каталога. По радиото пускат някаква песен на Tool. Миа ритмува с крак и започва да пее тихо заедно с вокала.
Клиент: Леле, този пее като настъпан червей. Как ги слушате тия неща. Аз ако пусна такова в дюнерджийницата ще изгоня цялата клиентела.
Миа: Дюнери ли правиш?
Клиент: Не просто дюнери...
Филип: Деликатеси. Най-вкусните в града.
Миа: Опитвал ли си ги?
Филип: Не ям дюнери.
Клиент: Той пък не ядял дюнери. Един мъж трябва да яде всичко.
Миа: Така е. На жените ни трябват такива като теб.
Филип: Моля?
Клиент: Виж, мацето разбира от мъже. С тия дупки в ушите никога няма да си намериш свястна приятелка. Поне пусни малко коса, да ги скриеш.
Филип: Все си мислех, че истинските мъже трябва да са естествени.
Миа: Вече живеем в други времена и мъжете трябва да се поддържат точно колкото жените.
Клиент: Ей, ама ти сериозно почваш да ме кефиш. Номерчето ше си дадеш ли?
Миа: На такъв мъж отказва ли се?
Филип: Покрит със злато? Не. Може и дюнерче да ти направи.
Миа: Супер.
Клиент: Момче, ти май ми се подиграваш.
Филип: Аз ли? Никога. Възхищавам ти се.
Миа: И аз не ям дюнери.
Филип: Но се кефиш на Туул?
Миа: Доста.
Клиент: Ох, ау. Леко бе!
Филип: Извинявай. Много малко хора ги слушат тези дни.
Миа: В повечето случаи, хората нищо не разбират.
Клиент: О, елате другата седмица на сватбата на братовчедка ми, да видите дали не разбират. Наш'те жени са най-красивите, най-хубаво играят.
Филип: Колко си права.
Миа: Аз винаги съм права.
Клиент: Малко си изгърбенка, ама ако се прибереш с мен някоя вечер ще те изправя бързо.
Филип: Малко прекаляваш.
Миа: Няма нужда.
Клиент: Е, какво, правя й комплименти. Мъж като мен не е за изпускане, ей!
Миа: Добре, че не съм те изпуснала още.
Клиент: Няма да ме изпуснеш скоро. Аз съм по отворените отношения.
Миа: Колко яко! Аз също.
Клиент: Трябва да сме модерни.
Миа: И още как.
Клиент: Значи ще си моето момиче тази вечер.
Миа: Ха-ха.
Клиент: Харесва ми да ме обичат само за една вечер, да дават всичко от себе си и на сутринта да изчезват.
Миа: Голям играч.
Клиент: О, само да свършим тук и ще се топнем в джакузито вкъщи.
Миа: Нека да не избързваме. Първо ще излезем в някой бар, ще ме черпиш едно-две питиета и после джакузито.
Клиент: Ей, огън жена.
Филип: Аз такова, да изляза ако ви светя.
Миа: Няма нужда, не сме срамежливи, нали?
Клиент: Никак даже. Саламче обичаш ли?
Миа: Моля?
Клиент: Каза, че не обичаш дюнери, дано поне да обичаш да ближеш саламчето.
Миа се смее.
Филип: Млъкни бе.
Клиент: Ти си трай и рисувай. Нали за това ти плащам. А тя ако иска и свирка може да ми прави през това време.
Филип: ОК, изчезвай.
Миа: Пичове, наистина няма нужда да се карате заради мен.
Клиент: Какво?
Филип: Чу ме, говедо. Изчезвай преди да съм ти вкарал машинката в устата.
Клиент: Момче, внимавай с кой се захващаш. Не знаеш с кой си имаш работа.
Филип: С един дебел и мазен дюнер.
Клиент: Не ме бутай, бе. Не ме бутай, че ще...
Филип: Какво бе, виж се какъв си дребен. Какво?
Клиент: Ще съжаляваш, много ще съжаляваш.

Клиентът си взима дрехите и излиза.
Миа: Браво, моят герой. Загуби си клиента, а нямаше нужда да го правиш.
Филип: Майната му на този. Спечелих друг.
Миа: Щом казваш.
Филип: Е какво, и ти ли си тръгваш?
Миа; В никакъв случай.
Филип: Какво значи моделчето?
Миа: Всъщност е лично.
Филип: Съжалявам
Миа: Не, няма проблем. Просто ми е писнало да давам обяснения за рисунките по тялото ми, предполагам знаеш как е, и ти си доста нашарен. Правя ги за себе си, а не за околните. Съответно имат значение важно само за мен, другите няма нужда да подозират дори, за символиката им.
Филип: Леле.
Миа: Какво?
Филип: Не, не, нищо.
Миа: Кажи какво? Уплаших ли те? Имам този навик да плаша хората, когато се запознават с мен.
Филип: Ами всъщност всичко, което каза дотук беше съвършено вярно. Но ...
Миа: Но?
Филип: Замислих се, утре може да нямам студио. Не му е чиста работата на дебелака.
Миа: Ето този ще е.
Филип: Какво?
Миа: Шрифтът, този ще е.
Филип: А да, добре, отбелязвам си.
Миа: Кога имаш свободни часове?
Филип: Ами в момента.
Миа: Тъкмо се чудих какво да правя.
Филип: Сядай.

Миа сяда на стола и се приготвя. Филип изхвърля старите игли и цветове, приготвя нови. През това време те се споглеждат няколко пъти, но никой нищо не споменава.

Филип: Е, с какво се занимаваш.
Миа: С това и онова.
Филип: Доста си потайна.
Миа: Доста си любопитен.
Филип: Съжалявам.
Миа: Човече, спри да ми се извиняваш сякаш сме женени. Преди малко се видяхме за пръв път.
Филип: Не знам какво ми става. По принцип не съм такъв.
Миа: Стана ми ясно вече, ти си от ония натрапващи типове, които не те оставят на мира.
Филип: Изобщо даже, ти какво? Дюнера ли предпочиташ?
Миа: Той поне се държи естествено.
Филип: Ти луда ли си?
Миа: Хахаха. Ебавам те бе, човек. Голяма си риба.
Филип: Офф.
Миа: Много лесно се хващаш.
Филип: Явно. Какво лилаво предпочиташ? Това или това?
Миа: Мисля, че второто.
Филип: ОК
Следват няколко секунди тишина.
Миа: А ти с какво се занимаваш?
Филип: С очевидното.
Миа: Имах предвид, нещо друго освен това?
Филип: Ходя на въже.
Миа: Като цирков артист?
Филип: Не, не. Това е нов спорт. Казва се Слаклайн.
Миа: С какви неща се занимават хората.
Филип: Е щом вече и надяждането с хот-дог е спорт, защо не?
Миа: Понякога си мисля, че имаме прекалено много свободно време за мислене на глупости.
Филип: За някои и татуировките са глупости.
Миа: Ами те са си.
Филип: Тогава защо го правиш.
Миа: Заради себе си, харесвам се повече.
Филип: Ето, че можеш и да не си толкова потайна.
Миа: Просто сега попита както трябва.
Филип: Хм.
Миа: Всяка жена има ключ към сърцето си. Ха-ха-ха.
Филип: Това да не е цитат от ония женски списания, дето само чалгаджийките ги четат.
Миа: И аз ги чета.
Филип: Извинявай.
Миа: Шегувам се бе, човек.. а ти пак се извиняваш.
Филип: Не си ли търсиш работа, случайно?
Миа: Защо?
Филип: Трябва ми консултант.
Миа: Имаш.
Филип: Какво?
Миа: Готово, навита съм. Преди няколко дни бях на интервю за работа, но не ме взеха.
Филип: Супер.

По време на разговора им Мехмет се връща с още няколко човека и им разгонва фамилията. Прави студиото неизползваемо. Пребиват Филип, а Миа е зашеметена в един ъгъл.

Месец по-късно в студиото, което отново е отворено и цяло.

Филип: Днес от колко имам часове?
Миа: От 10 ти е първия, после имаш в 3 някакъв надпис.
Филип: Супер. Май върви по-добре от преди.
Миа: Дюнерджията свърши чудеса, а?
Филип: Голяма реклама.
Миа: Значи лежането в болница си е заслужавало?
Филип: Напълно. Сега вадя 2 пъти повече отколкото преди.
Миа: Трябва да ми благодариш тогава.
Филип: И аз си го мислих.
Миа: Тогава?
Филип: Благодаря.
Целуват се.

1 коментар:

  1. Много приятен разказ и има истина, за татусите в него!

    ОтговорИзтриване