смъртта ги раздели, погнусата я спаси

Имало някога... някога, някога, колко да е някога? Всъщност беше вчера, тогава когато смъртта ги раздели. Те се бяха врекли пред олтара, че ще живеят завинаги заедно, но могъщите сили на подземното царство се намесиха или просто Хадес беше направил грешка в сметките. Късно е, младата жена стои отстрани трупа на мъжа си и проклина съдбата. Късно е да плаче за него, късно е и да подава жалба в офиса на Зевс, агенция за защита на живите пък изобщо няма.
Тогава жената се изправи и отиде до голямото огледало в коридора. Изтри сълзите си, опита да махне размазания грим с ръка, но не успя. Тогава прошепна на огледалото „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-нещастна на Земята?“. След малко огледалото й отвърна в същия дух „Момиче, момиче на Земята, откъде да знам ма? Държите ме тука вързан и очаквате да знам всички тайни, пословици и поговорки. Затова се иска опит, 2-3 пъти да обиколиш шибаната планетата.“ После циничното огледало млъкна и потъмня. Момичето, което се беше стреснало и паднало на земята се разплака наново и избяга навън. Тя не очакваше огледалото на проговори. Беше подарък от майка й, която го беше купила от турски пазар преди 20 години. Никога обаче то не беше проговаряло, може би защото никой не му беше искал мнението...
Сега момичето скита из улиците, навън е тъмно, а гангстерите само това и чакат, за да се покажат. И мацката върви и си мисли само за нейния си проблем, усеща някакво боцкане в носа си и завира показалец в кръглата си ноздра. След малко вади зеленикаво лепкаво чудовище оттам и започва да го върти из пръстите си. Мислите й продължават да са същите. Срещу нея върви младеж облечен в черно, чийто мисли са насочени към витрината 200 метра по-нагоре, където се намира бижутериен магазин. Момичето не го вижда и се блъска в нея. Момчето я псува от суичера му изпада железен лост. Мацката се паникьосва, а маняка отсреща вдига лоста над главата си и й налита. Решава, че да я удари с лоста би било прекалено кръвнишки данък, за едно бутане, затова й посяга с ръка. Момичето се предпазва и лекия успява само да й обърше сопола от пръста. Усеща лепкавото нещо на ръката си. Изстрелва „Кво подя$%€*@^?“ от устата си и се отдръпва. Гледа мацката с погнуса, избърсва се в дрехите й и тръгва да бяга. Момичето лежи и не вярва на късмета си, беше решила, че ще я изнасилят, че ще я изнасилят ден след като мъжа й е умрял. Тя се изправи и се прибра вкъщи, после се ожени повторно и забрави за първия си съпруг, който между другото се надяваше да умре по-скоро, защото тази глупава жена успя да му направи живота ад само за няколко седмици.