Семейство

Малката Ема лежи на леглото си. Заровила е лицето си във възглавницата, като е стиснала калъфката с малките си юмручета, докато се опитва да скрие сълзите от себе си. На нощното й шкафче са подредени снимки на мама и татко. Има червен будилник с лице и мустаци, пастели и лампа. Отстрани е малката секцийка отрупана с играчки, всякакви джуджета и приказни създания. Под леглото й също има играчки, но тя отдавна не си играе с тях, защото ги е забравила. Компания им правят чифт домашни пантофи – кученца. До секцията се намира голям гардероб, в който мама прибира дрехите й. Вратата на стаята е леко открехната, отвън коридорът свети. Някъде отдолу се чуват крясъците на татко. После нещо изтрополява. Някой бяга по стълбите и след малко мама влиза в стаята. Защо я заключва?.. Хвърля се в леглото на Ема и я прегръща. Окото на мама е затворено и посинено, тя също плаче. Клати се истерично и гали косата на малкото момиче. Татко се качва по стълбите и казва на мама да отвори вратата, защото иначе ще я разбие. Блъска няколко пъти, после следва тишина. След малко татко се връща до вратата и се извинява на мама, казва й, че е изпуснал нервите си и е било за последно. Моли я да му прости, мама плачейки се приближава до вратата и я отваря. Татко я прегръща. Ема се крие под завивката и гледа баща си. Татко им казва, че ги обича. Мама бърше сълзите си. После двамата се връщат долу.
Ема закусва, а мама й приготвя обяда за училище. Завива го усърдно с хартия и го слага в пластмасова кутия. Оставя го в края на масата. После застава пред огледалото и прикрива синината си с грим. Оправя бялата си риза. Ема става от масата, слага раницата на гърба си и взима кутията, излизат.
Вечер е. Ема се връща от училище и заварва мама и татко да се карат. Татко посяга на мама, поваля я на земята, докато тя вика. Ема крещи и моли татко да спре. Той я пита на чия страна е. Ема не отговаря, тогава татко й забива шамар в лицето. Сваля колана си и им казва, че ще ги научи да го уважават. Започва да налага ту Ема, ту мама.
Ема е в стаята си, сваля училищната униформа. По гърба й има белези от колана, като под новите се виждат почти заздравели такива. Ема слага нощница, връзва косата си с ластичка и ляга в леглото си. Лежи по корем.
Ема гледа телевизия. На екрана се разиграва някакъв екшън. Като главният персонаж разсипва малко бензин на бензиностанция и хвърля фаса си в локвата. Колонките избухват, после и всичко наоколо. В очите на Ема се отразява взрива и тлеещият огън. Зениците й се разширяват. Преглъща.
Татко е в стаята на Ема. Тя седи на леглото си и гледа в земята. Той се приближава и сяда до нея. Прегръща я, говори й мили думи, след това я целува по бузата. Слага ръка на коляното й и я бута да легне. Ема се дърпа и татко й удря шамар. Ема крещи, а мама седи на дивана в съседната стая, стиснала някаква възглавница и плаче, като се опитва да си запуши ушите. Ема е с разкървавена устна. Дрехите й са раздърпани. Тя влиза в гаража, започва да рови из инструментите на татко и накрая намира това, което търси. Взима черен маркуч и отваря капачката на резервоара на колата. Пъха маркуча и смуче няколко пъти. След малко от маркуча потича бензин, а Ема го излива в изрязана бутилка от минерална вода. Източва около литър и прибира маркуча обратно. Затваря капачката и се връща в къщи. Отива до камината и взима кибрит. Влиза във всекидневната, застава пред татко, който гледа телевизия и му личва бензина в лицето. Татко се стряска и става на крака. Ема вече е запалила клечка кибрит. Поколебава се за секунда, после горящото парченце дърво полита към мокрото тяло на татко. Кожата му пламва за стотни от секундата. Татко се въргаля по земята и издава нечовешки крясъци. Татко е мъртъв. Ема се връща в стаята си.