Какво стана, мамо? Защо всички побягнаха? - попита Бамби.
Защото в гората имаше човек. - отговори майка му.
В гората се роди нов принц. Майката облиза крехкото му телце, а след секунда малкото сърненце се изправи, краката му потреперваха, но някак успя да направи няколко крачки преди да падне. Цялата гора се беше събрала, за да наблюдава зрелището, а за заетите екип от вечерните новини записваше всичко и щяха да излъчат материала като топ новина в емисията. Всички се радват, всички тържествуват, а ловците в града лъскат пушките си, докато си представят как обикалят ловните полета и стрелят по всичко що мърда. Вкарват патроните, зареждат оръжието и след това ги вадят обратно, прицелват се в стената и се усмихват. Свалят оръжието, навиват будилника и заспиват. Пушките стоят облегнати на стената, на метър от леглото. Сутринта будилникът звъни, а ловците обличат белите си ризи, лачените си костюми и вратовръзки, и отиват да управляват банки, бензиностанции и държави.
В гората всичко е спокойно. В гората всичко е бяло, заради падналия сняг. В гората някои от животните се опитват да оцелеят, като търсят храна на километри от хралупите си, други спят зимен сън. Майката и принца откриха пролетна трева, скоро зимата свършваше. Похапнаха сладко и се отправиха към дърветата. Изведнъж майката вдигна глава, беше усетила чуждо присъствие. Заповяда на малкия да бяга, а той не се покoлеба и я послуша. Сянката приближи и по пътя си счупи няколко клона. Очите й светеха и някой който я наблюдава би се зачудил коя сянка всъщност има очи – човешката. Тя надигна пушката си и стреля 3 пъти. Втория път уби майката, а останалите пропусна. Малкият принц се скри между няколко дървета и не можеше да спре да трепери. Сянката се втурна към трупа на още топлата женска, някъде отзад се чуваха и кучетата. Сърничката погледна жално назад и продължи да бяга. Скоро зимата си отиде, но с нея си отиде и духът на майка му. Беше станала на пържоли и луканки и висеше закачена над нечия камина. В гората няма Спайдърмен, а Супермен и Батман се отдават на охолен живот с Лоис Лейн и Дъ Катуоман. Единствено бухалът е активен нощем, но и той не може да покрие цялата площ. Служителите на реда отдавна не се грижеха за спокойствието на животните и бракониерите бяха господарите тук.
На другия ден малкият разочарова баща си и големият елен се опита да го напляска с рога, но замахна прекалено силно. Уби горкото животинче. Отстъпи назад, помириса трупа и се извърна. Беше пролет, време за любов. Еленът се чифтоса с 3 женски този ден. Беше забременил поне една от тях. Майната му на малкия принц, няколко белки дойдоха по-късно и си разделиха телцето му. Догодина щеше да има нов принц. Догодина щеше да има нова пролет и нов ловен сезон...
И нов президент.
Спрях се точно на това, най- вече заради заглавието. Вярно, че не ставаше въпрос за момчето с цветето на звездата, но затова пък имаше Дисни и алтернативен край. Доста ми хареса, браво. (: Като критика, защото без нея не може, а и в случая е по- скоро въпрос на личен вкус, бих казала единствено, че преобладаващите кратки изречения ми раждат твърде много интервали в главата и това ми пречи за напълно съсредоточаване.
ОтговорИзтриване