събота, 14 май 2011 г.

аарод


-Пиеш ли кафе?
-Не.
-А с какво се събуждаш сутрин?
-Може би не се събуждам. Може би не спирам да сънувам. Сън в съня, или пък трипластов сън, както в инсепшън. Не знам, просто ставам от леглото и отварям очи по някое време на деня. Нямам нужда от стимуланти, за да усетя, че живея. Нямам нужда.

От усмивката ти разбирам, че обичаш слънчоглед... Защо се цупиш? Има някакъв чар в издълбаните предни зъби, честно!
Съжалявам, не исках да накърнявам чувствата ти. Отдавна спрях да слушам и да бъда част от играта, спрях да пускам плочите и да въртя крака над главата си. Движението с всичките му субкултури останаха зад гърба ми. Да, липсват ми, но човек трябва да се развива. Обичах миризмата на ацетон, обичах намацаните пръсти с боя. Не притежавах самоличност, не притежавах гражданство, бях една сянка в тъмното. Едно момче с качулка и раница, вървящо по улицата с подрънкващи флакони. Слушалките, по-добре да ги има, но когато ми падaха батериите на дискмена просто си тананиках нещо от цялата игра. Бейс, бейс, бейс или тек, тек, тек. А в джоба ми 23 стотинки весело допълваха музикалния фон. Къде се загуби това момче? Остана някъде в добре забравеното старо, да пълни празното и да се оглежда за нови копнежи, които да улови и да направи свои. Обърнах страницата, вече малко неща са ми чужди. Само лицата на хората останаха неразбираеми за мен. На вид привлекателни фигури, са всъщност сенки, а онези мрачни особи, които очакваш, че всеки момент ще умрат са положително настроени и дори предизвикват мускулите на лицето ти да се размърдат. Не очаквам нищичко, не ме разбирайте погрешно, просто наблюдавам и преценявам. Психологията не ми е силна, но пък си имам свои теории, които един ден може и да защитя пред някой учен. Имаме нужда от шампоан, който не само да подхранва косъма на главата, но и да храни мозъка, за да спрем с глупостите по улиците и зад стените на домовете ни. Прекалено многото свободно време също убива мозъчни клетки, а рисунките по стените все повече заприличват на използвана тоалетна хартия. Роднините ми ме радват, те знаят какво е изкуство и дори, когато го правят успяват да се разграничават от тълпата, от пърформансите и прожекторите. Всичко е параван, а зад паравана е събран целия боклук, който с годините е събиран и трупан на тъмно, сякаш под килима. Време е всеки да изчисти кочинката си, да преразгледа действията си и да спре да се залъгва. Внимавайте за кого гласувате. Внимавайте и кого четете, защото с парите си за книги понякога храните шепа сноби, които с лайковете ви във фейсбук хранят своето ЕГО. Вземете мен например. Аз съм толкова обикновен и прозрачен, а когато няколко човека харесат писаниците ми и излитам, трудно слизам на земята, но какво пък? Нависоко въздухът е чист :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар