don giovanni

Иван: Добро утро, Гине.
Гина: Коя е тая Пепа?
Иван: Не сме ли на кеф днес? Откъде да знам каква е тая Пепа. Нали ме виждаш, че сега ставам.
Гина: Цяла сутрин я бълнува, признавай бързо каква ти е!
Иван: Никаква не ми е. Но имаме една кокошчица Пепа. Само за нея се сещам.
Гина: Нея ли си сънувал? Животно такова!
Иван: Не помня какво съм сънувал.
Гина: Помниш, помниш ти, ама се правиш на невинен. Аз те чух, като пъшкаше. И чаршафа беше надигнал.
Иван: А? Ти трябва да си бълнувала. Нали си имам теб, за какво ми е да тревожа животинките.
Гина: Аха. Имаш ме, ама не си ме докосвал от месеци. С кокошките ли си си угаждал? Признавай!
Иван: Е, нали миналата седмица, такова, ама ти не поиска.
Гина: Веднъж. Ами какво прави останалите 3 месеца?
Иван: Обикалях планетата. Много добре знаеш какво съм правил. Не ме ядосвай, ей! Бъркай си манджите и си мълчи.
Гина: Като искаше да ти мълчат, да си беше взел друга.
Иван: Тъй трябваше да направя, ама къде съм ти мислил за това преди 30 години. Откъде да съм знаел, че всяка сутрин ще мрънкаш за нещо.
Гина: Мрънкам, защото има за какво, как иначе да те вкарам в правия път?
Иван: Отивам да нахраня животните, не ми се спори повече.
Гина: Отивай, ама да знаеш, че ако те хвана на цялото село ще разправя!
Иван: Какво да хванеш? Полудя ли?

Иван излиза.

Иван е на верандата, клати се на стола си и пуши лула. Чеше от време на време голото си теме. При него идва Йори(Йордан).

Йори: Как си, бай Иване?
Иван: Ехее, Йори как беше в града?
Йори: Аз на това му казвам живот. Лежиш си грижат се за теб. Децата ми са ангели. Ама се върнах, да не им тежа много.
Иван: Ех, блазе ти. А моята тука само ми мърмори на главата.
Йори: Тя и моята не е лесна вкъщи. Затова отидох при децата, малко да си почина.
Иван: Умен човек си ти.
Йори: За какво те е подгонила пак?
Иван: Ами нали я знаеш, пак си е наумила нещо и не мога да й го изкарам от главата.Пита ме тая сутрин коя е Пепа. Аз ако ги помних всиките.
Йори: Ех, Иванчо, казвах ти аз едно време, че всичко ще ти се върне един ден, ама ти не слушаше.
Иван: Че кой ти слуша в казармата - ни войника, ни старшината.
Йори: И коя е Пепа?
Иван: Не си спомням, нали знаеш, че само им записвах имената в едно тефтерче. И сега като ми се излюпи някое пиленце и го кръщавам на някоя от тефтерчето.
Йори: Хахах. Значи Пепа е кокошка.
Иван: Така излиза.Но ще да е била много надарена, щом я сънувам и бълнувам името й.
Йори: Сигурно, сигурно.

При тях излиза Гина.

Йори: Много хубава миризма се носи отдалеч и реших да мина, как си Гине?
Гина: И по-добри дни съм виждала.
Иван: Виждаш ли? Почва се отново.
Йори: Стига се оплаква, Гине. Усмихни се веднъж, да видим че и ти можеш. Не обръщай внимание на маймунджолъците на Бай Иван. Знаеш го какъв е.
Гина: Ами, мислих си, че го знам. Друго излезе в крайна сметка. Върти ми номерца. Добре, че сънищата не лъжат, че да излезе истината наяве.

Гина се прибира.

Йори: Не е лесна твоята. Твърдо е решила, че кръшкаш с кокошките.
Иван: Ще успея да я разубедя тая вечер.
Йори: Успех тогава!
Иван: Няма проблем, ще видиш, утре ще сме, като нови.

***

Иван: Пепа я няма!
Гина: Какво? Пак ли тая Пепа?
Иван: Кокошчицата ми. Някой я е откраднал.
Гина: Затова ли бълнува ония ден?
Иван: Ами сигурно, може да съм го предчувствал.
Гина: Сигурно е някоя лисица.
Иван: Ако беше лисица щеше да има кръв или следи от борба, а няма нищо.
Гина: Предполагаш, че някой съсед е влязъл?
Иван: Мхм.
Гина: И е откраднал една от кокошките ни?
Иван: Мхм.
Гина: Невъзможно.
Иван: Да бе.
Гина: Познаваме се от 100 години.
Иван: В селото няма цигани, познаваме всички, няма кой друг да е.
Гина: Значи трябва да сме нащрек.
Иван: Дано не се повтори, защото ако загубя още една от кокошките си ще получа удар.
Гина: Ами като за начало можеш да сложиш катинар на курника.
Иван: Ще попитам Йори дали има, че нали едно време беше ключар.
Гина: И сложи телена ограда с шипове за всеки случай, ако е лисица.
Иван: А да минирам двора не искаш ли? Откъде да я измъкна тая телена ограда?
Гина: Ти си мъж, измисли.
Иван: Ей, тея жени бе. (вдига телефона и набира някакъв номер)
Ало, Йори имаш ли катинар, че някой ми е откраднал една кокошка?...Чудесно, след малко ще мина да го взема. Добре, добре.(затваря) Каза, че ще ми го донесе, тъкмо да ни видел.
Гина: Ще направя салата.
Иван: Извади и ракията, човекът услуга ни прави.
Гина: Добре.
Иван: И се постарай със салатата.
Гина: Виж какво, ти си гледай телевизора, аз ще се оправя със салатата.
Иван: Горкичката Пепа, сигурно сега ври в някой казан.
Гина: Тъкмо няма да я сънуваш повече.
Иван: Какво?
Гина: Нищо, нищо.
Иван: Ама ти май знаеш само да се заяждаш.
Гина: И други работи знам аз.
Иван: Що си не гледаш работата.
Гина: Правя салата.
Иван: И я прави с любов.
Гина: Откъде тая любов?
Иван: От сапунките, дето по цял ден гледаш.
Звъни се
Гина: Отиди да отвориш, че съм изцапана.
Иван: Отивам, отивам.
***
Йори: Здрасти, Гине. Какво майсториш, пак?
Гина: Салата за услужливия съсед.
Иван: И ракийка.
Йори: Е, нямаше нужда. Нали за това са съседите.
Иван: Седни сега да изпием по една ракия.
Йори: Хайде.
Иван: Щях да ти разказвам какво се случи.
Йори: Слушам.
Иван: Ставам аз тази сутрин и като отидох в курника да проверя кокошките за яйца и гледам, че любимата ми Пепа я няма, нито перце не беше останало от нея. Първо си помислих че е лисица...
Гина: Да, разбира се.
Иван: ... после видях, че няма следи от кръв, нито перушинка, нали ти казвам. Другите кокошки изглеждаха спокойни, сякаш Пепа се е изпарила вдън земя. Опитах се да я намеря из двора, на покрива, зад къщата, но нищо. На запад имат патрули търсещи изчезнали животни, гледал съм по телевизора, обаче тук всичко сам си правиш. И сега съм без кокошка.
Йори: Спокойно, отсега нататък ще е трудно някой да влезе. Тия катинари са много здрави.
Иван: Да се надяваме.

Йори вади от джоба си катинара и хастара му излиза. От джоба му пада перо. Иван гледа как перото пада бавно към земята.

Иван: Ти?

Йори не забелязва перото.

Йори: Какво аз? Ето, катинара.
Иван: Ти си я откраднал.
Гина: Иване!
Йори: Какви ги плещиш? Нищо не съм крал, нося ти катинар.
Иван: Какво е това перо на земята, тогава?
Йори: Ами перо.
Иван: Същото, като на Пепа е.
Йори: Ти си се побъркал с тази Пепа.
Иван: Побъркал или не, това перо беше в джоба ти.
Гина: Иване, спри се.
Йори: Да, защото колих петел.
Иван: Че ти откога имаш петел?
Йори: Откакто децата ми го подариха.
Иван: И защо да ти вярвам?
Йори: А защо не? Нямаш никакви основателни доказателства или ще подложиш перото на ДНК експертиза? А, Хорейшо?
Иван: Какво? Мислих те за приятел, Йори, а ти се оказа долен предател. Напусни дома ми.
Йори: Много дълбоко се заблуждаваш, но добре. Довиждане. Съжалявам за тия сцени, Гине.
Иван: И това ми било приятел.
Гина: Не можеш да си сигурен, че е той.
Иван: Ти да мълчиш.

***

Иван: Мисля днес да науча Йори на някои житейски уроци.
Гина: Какво си намислил бе, Иване?
Иван: Ще му го върна тъпкано. Не може така да крадеш любимите кокошки на съседа.
Гина: Абе Иване, стегни се, не можеш да си сигурен, че е той.
Иван: Мога, перото беше в джоба му. Сега ще съберем малко бръмбари и ще ги хвърлим на картофите му. После ще измисля нещо още по-лошо.
Гина: Да не си посмял. Хората няма да има какво да ядат. А ти си се затюхкал за една кокошка, като имаш 30.
Иван: Да е мислил преди да открадне. Сега аз ще раздавам правосъдие.
Гина: Че кой си ти, че да съдиш бе?
Иван: Аз съм потърпевшия или забрави. Кокошките са и твои, не те ли хваща поне малко яд на него?
Гина: Не, за какво да ме е яд, когато дори не съм сигурна, че е той. Всички кокошки си приличат, откъде да знам чие е било това перо?
Иван: Няма кой друг да е.
Гина: Все още няма.
Иван: Какво искаш да кажеш?
Гина: Нищо.
Иван: Кажи де.
Гина: Искам да кажа, че още не си открил други, затова няма. Просто не искаш да потърсиш някой друг.
Иван: Затова ще действам, докато въобще има някой.
Гина: Иване, седни и забрави за това.
Иван: Не мога, става въпрос за достойството ми. Ами нали утре ще се изреди цялото село да ме краде, защото ще си мислят, че ще се измъкнат безнаказано.
Гина: Ставаш параноичен.
Иван: Време е да вървя.
Гина: Седни ти казвам.
Иван: Не.
Гина: Трябва да ти кажа нещо.
Иван: Може да почака.
Гина: Не, не може.
Иван: Казвай тогава.
Гина: Аз убих Пепа.
Иван: Какво?
Гина: Да, убих я от ревност.
Иван: Кокошката? Ти не си нормална.
Гина: Напротив, ти не си нормален. Как можеш да предпочиташ кокошката пред жена си?
Иван: Никога не съм го правил.
Гина: Лъжеш.
Иван: Пак ли започваме? Как можа да убиеш любимото ми животно, беше толкова интелигентна.
Гина: Заслужаваше си го.
Иван: Толкова си коравосърдечна. И какво я направи после? Поне да я беше сготвила.
Гина: Дадох я на Йори и жена му, като му казах, да не ти казва в никакъв случай.
Иван: Ех, този Йори.
Гина: Мислех, че всичко ще отмине бързо, но се оказа, че тъпото животно е значело много повече за теб.
Иван: Тъпото животно ме разбираше много по-добре от теб.
Гина: Благодаря ти Иване!
Иван: И аз ти благодаря, че ме остави с двама приятели по-малко. Сега как ще обясня на Йори.
Гина: Да си мислил по-рано.
Иван: Лесно ти е. Нищо не заслужаваш ти.
Гина: Аз и нищо не получавам.
Иван: Ами защо не си тръгнеш, какво правиш още с мен?
Гина: Взимам ти здравето.
Иван: Правилно.
Гина: Обади се на Йори и му се извини.
Иван: След малко.
Гина: Отивам да правя салатата за обяд.
Иван: Яде ми се пиленце.
Гина: Ами заколи някоя от любовниците си.
Иван: Добре. Отивам.