герой

Нощ. Няколко момичета с къси поли и високи токове се спират пред обществена сграда. Една от тях сяда на стълбите и разтрива крака си, оплаква се, че я боли заради обувките. Седнала е така, че под полата й се вижда всичко. След малко към тях се приближава патрулка. Момичетата се шашкат, притесняват се, че може да им искат лични карти, а нямат навършени години. Момичето на стълбите кръстосва крака и се прави, че не забелязва патрулката. Полицаите отминават, момичетата се успокояват, но след малко патрулката се връща. Този път полицаите спират, гасят светлините и просто наблюдават момичетата. Колата им е спряла точно след остър завой. Един от тях им намига. Казва на колегите си, че ще отиде да ги заговори, хваща се за чатала. Смеят се. В този момент колата им е осветена от друго превозно средство, чуват се рев на двигател, спирачки и удар. Полицаите се шашкат, но бързо се взимат в ръце. Излизат от патрулката и се насочват към катастрофиралото превозно средство. Надничат в колата и виждат ранения мъж на шофьорското място. Единия вика линейка, а другите се грижат да изгонят момичетата, като ги предупреждават да не казват на никой. Линейката пристига, фелшерите вадят пострадалия и го слагат на носилка. В този момент един от полицаите вижда, че от багажника на колата тече кръв. Отварят го и намират мъртво дете. Закопчават шофьора. От следствието става ясно, че катастрофиралият е неисвестния извършител на няколко убийства на деца от последните години. МВР раздува случая, за да покаже на обществността, че върши някаква работа. Медиите са полудели, искат зрителите им да видят убиеца. При първото дело обаче, един от полицаите, който пази обвиняемия го прострелва в слепоочието по погрешка. Убиецът е мъртъв.

Иван Тодоров(43) е в офиса си. При него влиза Алексей(40), който оставя доклад върху бюрото му. Алексей казва, че публичността иска да знае какво се е случило с убиеца. Иван избоботва, че това няма как да стане, защото не може да излязат такива глупаци. Казва му, че това е случаят на десетилетието, а те са се оакали. Вади някаква папка от бюрото си и му я подава. Казва на Алексей, че ще потулят случая, че човекът от папката ще е изкупителната им жертва. Това е Евгени Райчев. Той е на 45 и е извършител на най-големия обир в страната преди няколко години. Ще му предложат свободата и нова самоличност, срещу дребна услуга. Алексей клати разбиращо глава и излиза.

Градски затвор. Ден. Алексей се движи между решетки с още един полицай, който му отключва врата след врата. Накрая двамата се озовават в стая за разпит с Евгени. Полицаят излиза и затваря вратата след себе си. Алексей сяда срещу Евгени и му казва защо е тук. Евгени пита за каква услуга става въпрос. Алексей му обяснява, че трябва да убие някой, а след това да се предаде на полицията или да бъде хванат на местопрестъплението. Евгени се съгласява, но иска голяма сума пари, също. Алексей му ги обещава.

Няколко дни по-късно Евгени се разхожда на свобода. Отива до кофа за боклук на малка уличка. Отваря я и вътре намира бизнес куфарче. В куфарчето има пистолет, телефон и 2 папки. В папките Евгени вижда снимките и данните на две деца. Физиономията на Евгени става сериозна. Телефонът звъни. Евгени вдига, а от другата страна е Алексей, който му обяснява, че трябва да свърши работата възможно най-скоро. Евгени отговаря, че за да свърши всичко чисто, ще му трябва време, за да събере информация. Алексей му отговаря, че не му трябва информация, че това са просто деца. Евгени троснато се съгласява. Затваря телефона и тръгва нанякъде. Качва се в черен джип и отпрашва.

Евгени спира на паркинга на болница. Слиза от колата и влиза в сградата. Намира лекарска престилка и я облича. Вмъква се в една от стаите с папка в ръка. Застава пред едно от леглата в стаята. На него спи 8-9 годишно хлапе. Евгени отваря папката, в нея е снимката на хлапето и обяснение на начина по който трябва да бъде убито. На леглото на детето е закачен медицински картон. Евгени чете името написано отгоре - Стоян. Взима го и чете диагнозата, какво е състоянието му и през какви фази е минал пациента. В този момент в стаята влиза майката на момчето. Тя пита Евгени, кой е и защо гледа картона, пита къде е Д-р Николов. Евгени отговаря, че днес се е обадил, че е болен и е извикал заместник. Оставя картона и излиза бързо от стаята.

Иван Тодоров говори по телефона в офиса си. Изглежда уплашен, казва, че са се погрижили, след това обещава, че всичко ще бъде наред и скоро ще изчистят името си. Затваря телефона и вика Алексей по другата линия. След малко в офиса влиза Алексей, който го уверява, че всичко върви по план и скоро няма да имат никакви проблеми. Иван му казва, че е по добре да е така. Защото от горе им вдигат пара.

Евгени е пред компютъра в градската библиотека. Събира информация, за болестта на момчето. Дали се лекува, колко струва и т.н. Вижда че ако не се лекува болестта е смъртоносна. После отваря Гугъл Мапс и проследява маршрута до някакво село около София. Разпечатва си картата и излиза. Качва се в колата.

Евгени кара извън града. Влиза в населено място, оглежда се за правилната улица. Поглежда разпечатаната карта и завива надясно. Спира отстрани нещо, като детска градина. В двора й си играят деца на видима възраст от 10 до 18 години. Повечето са от ромски произход. Евгени слиза от колата и оглежда децата. След малко към него отиват няколко от големите момичета. Предлагат му услугите си, но той само им се усмихва. Момичетата скоро се отказват. Той ги пита кой е Красимир. Те му посочват едно от децата, което се е отделило. Отваря папка и го сравнява с това от снимката. След малко към момчето отиват няколко от по-големите деца и го пребъркват. Вадят цигари и му ги взимат. Красимир се изправя и нанася удар на хлапето държащо цигарите в ръце. Останалите му се нахвърлят, но той им се опъва. Успява да нанесе още няколко удара на останалите, докато накрая всички са на куп на земята. От сградата излиза възпитател, който ги разтървава. После ги вкарва вътре. Евгени си записва нещо и се качва в колата.

Евгени наблюдава майката на Стоян в магазина. Тя избира най-евтините продукти, отива на касата, плаща и излиза. Качва се в раздрънкан 20 годишен Форд Ескорт, който едва запалва и потегля. На стъклата на колата пише, че се продава. Евгени я проследява. Жената паркира в центъра и излиза от колата. Влиза в някакъв магазин. Тя работи, като продавачка в него.

Алексей се обажда на Евгени, казва му, че е крайно време да свърши работата. Евгени му отговаря, че е крайно време да му преведат обещаните пари. Алексей му казва, че това ще стане още на следващия ден. А той през това време може да действа. Евгени му отговаря, че още работи по въпроса и му затваря.

Евгени пред ТВУ-то,приличащо на детска градина, където е Красимир. Спрял е и стои в колата. 20 метра по-напред е спряла друга кола, а отвън стои едър мъж, който пуши нервно – бащата. Красимир излиза с раница на гърба и с наведена глава се приближава към мъжа, който му казва нещо и го блъска в колата. Тряска вратата след него, качва се и потегля. Евгени кара след тях.

Мъжът спира пред бедна, малка къща в София. Двамата с Красимир слизат и влизат в къщата. Евгени стои отвън и наблюдава. Приближава се до къщата и заема такава позиция, че да може да вижда какво става вътре. Красимир влиза в стаята си и си пуска музика. След малко мъжът влиза при него, забива му няколко шамара и изключва музиката. Взима колонките от компютъра и излиза от стаята. След малко се връща и казва нещо на Красимир, докато му размахва пръст. Излиза. Красимир вкарва кабел на слушалки в компютъра си и отново си пуска музика. В единия ъгъл на стаята има стара китара. Бащата излиза от къщата и се качва в колата си. Евгени се качва в своята и потегля.

Майката на Стоян, Петя е на кафе със своя приятелка. Евгени седи на съседната маса и подслушва разговорът им. Петя се жалва, че е открила лекар в Израел, който да извърши сложните процедури по операцията, но й трябват 100 000 евро, които няма откъде да намери. Приятелката й я успокоява, че всичко ще се оправи, ще се свържат с различно хора, различно организации. Предлага й Българската Коледа. Петя предполага, че парите от тази кампания най-вероятно отдавна са свършили и че трябва да тръгне и да моли за пари от врата на врата. Евгени плаща и излиза. Вдига телефона си и набира Алексей. Пита го защо точно тези деца. Той му отговаря, че едното е загубена кауза, така и така ще умре, а другото е бъдещ престъпник, но всичко е било написано в папките с документи. Евгени казва, че няма да свърши работата и затваря телефона. Обажда се на свой приятел - Искрен. Казва му че е време да му върне онази услуга, която му дължи. Искрен се съгласява.

Евгени пътува в колата, Алексей звъни, но той не му вдига. След малко получава СМС „мъртъв си“.

Евгени и Искрен седят на маса в Старбъкс. Пред Искрен има лаптоп. Искрен вдига глава от монитора към Евгени и му казва, че сметката е празна. Шибаняците не са му превели нищо. Евгени му отговаря, че тогава ще има нужда от онези пари, които са скрили заедно преди време. Искрен поклаща глава.

Офисът на Иван. Иван казва на напрегнатият Алексей, че всичко е наред. Нарежда му да убие децата, като в същото време ще пуснат Евгени за национално издирване и щом го хванат, просто ще го натопят. Алексей се успокоява и излиза.

Евгени е пред дома на Красимир. Чука на вратата, оттам се показва баща му. Евгени му забива един в лицето, сваля го на земята и влиза в къщата. Затваря вратата след себе си. Рита бащата, докато е на земята, после го вдига и го слага да седне на един стол. Забива му юмруци в лицето. Уверява се, че е в съзнание и го заплашва, че ако още веднъж докосне Красимир, ще му види сметката, после му забива още един и си тръгва.

Отива в магазина, където работи Петя и вижда кутия за дарения. Пита една от продавачките дали момчето, за което събират дарения има банкова сметка и тя му я дава. Евгени излиза и тръгва към болницата.

Алексей е в болницата, вдига Стоян от леглото и го кара да тръгне с него. Скоро двамата са в лъскав автомобил. Петя влиза в стаята, лицето й е закрито с няколко балона. Вика изненада и съобщава радостната новина, че някой е превел нужната сума пари за Стоян. Не чува отговор и дърпа балоните. Вижда празното легло и хуква навън. Никой не знае къде е сина й.

Евгени шофира, когато вижда в далечината в насрещното лъскав автомобил със сини буркани, заглежда се в него и не след дълго осъзнава, че шофьорът е Алексей, а до него има малко момче. Колите им се разминават, а Евгени обръща. Скоро колите излизат извън града. Алексей отбива в нещо, като гора, а Евгени го наблюдава отдалеч. Алексей излиза навън и изважда момчето, бута го между дърветата. В този момент отгоре му се нахвърля Евгени и го обезврежда пита го кой раздава заповедите, а Алексей му се смее. Евгени пита отново, като всеки път му удря по един тупаник. Алексей му казва, че заповедите идват много отгоре. Евгени пита, кой е прекият му шеф. След още малко тупаник Алексей му отговаря. Евгени вади въже от багажника си и го връзва, след това прибира Стоян в лъскавия автомобил и вика линейка.

Евгени е в офиса на Иван Тодоров, насочил е срещу него пистолета си, а пръста на Иван току що е натиснал бутон, който мига под бюрото му. Иван се смее, казва му че всичко е приключило и скоро офисът ще се напълни с ченгета. Евгени му казва, че тогава и двамата няма да са тук и му заповядва да стане. Иван не става, а след няколко секунди вратата се отваря, няколко полицаи крещят на Евгени да не мърда. Евгени стреля и убива Иван, а полицаите разстрелват Евгени.