Jedi character

Георги /16/ е пред компютъра си, усмихва се, щрака по клавиатурата, поглежда часовника в стартовото меню и затваря браузера си. Става от стола, загърнат е в хавлия, отива до банята и поглежда бойлера. Затваря вратата на банята и в същото време входната врата на апартамента се отваря. Влиза Иван /38, баща на Георги/. Двамата са един срещу друг. Георги се учудва и пита защо се прибира толкова рано, а Иван му отговаря, че не е имало работа. Георги стои на мястото си и не мърда, гледа в една точка сякаш пресмята нещо. Иван го избутва, за да мине и се шегува, че не е искал да му развали плановете ако си е поканил гости. Георги сякаш сега се съвзема и казва, че няма такова нещо.
Георги се връща в стаята си, обикаля напред-назад и от време на време поглежда часовника. Иван сменя работните си дрехи, обува домашните пантофи и си прави кафе. В това време Георги е застанал в коридора до входната врата. Иван минава с кафето и го пита докога ще се размотава с тая хавлия. Георги влиза в банята и пуска душа, но обляга главата си на вратата и подслушва вместо да се къпе. Иван сяда пред телевизора в хола. Сменя програмите без да вижда какво всъщност дават.
Куриерска кола спира пред малката им жилищна кооперация, от нея излиза куриер и взима кутия. Влиза в първия вход и се качва по стълбите до втория етаж. Звъни на звънеца до вратата.
Георги изскача от банята, но Иван вече е отворил входната врата, Георги се хлъзва на теракота и пада. Иван се подписва на посоченото от куриера място и взима пакета. Затваря вратата и вижда Георги, който е на земята, смее се, след това му помага да стане. Показва му кутията и казва, че е за майка му. Сяда на диванчето в хола и оглежда опаковката. Изпива глътка от кафето си, оставя чашката и сменя програмата на телевизора. Георги се облича набързо и влиза в хола при баща си. Седи при него известно време, после взима кутията и става. Иван го пита какво прави, а Георги отговаря, че ще види какво е и ще я върне. Иван се смее и му казва да остави кутията. Георги повтаря думите си, а Иван се ядосва, грабва кутията и я оставя до себе си. Казва му да порасне. Пуска си футболен мач и му предлага, да седне да гледа. На вратата се звъни, Иван отваря, съседката му иска чаша захар. Иван взима чашата и отива в кухнята, а през това време Георги с кутията в ръце тръгва към стаята си. Съседката стои на прага и започва да го разпитва как е, щом го вижда. Георги поглежда вратата на кухнята, после съседката отговаря й, и се усмихва. Казва й, че има работа и се затваря в стаята си. Разлепва тиксото и точно преди да я отвори, баща му виква. Георги залепва обратно тиксото. Иван влиза в стаята и го пита какво му става. Не разбира ли от дума? Георги отговаря, че иска просто да види, поредната глупост, която майка му си е поръчала. Излиза от стаята, а Иван поглежда кутията, след няколко секунди му извиква да донесе нож. Георги се връща и пита за какво, а баща му казва че е прав, подаръците които майка му си прави станали много. После отива до кухнята. През това време му обяснява, че ще й спретнат номер. Ще натъпчат кутията с вестници и ще скрият поредния й боклук. Георги прави няколко бързи крачки и му казва, че това не е правилно. Започва да обяснява, как майка му си спуква задника от бачкане и не трябва да й правят такива шеги. Иван гледа учуден. Пита го защо си мени мнението през 2 минути. Георги отговаря, че преди това просто не се бил замислил. Иван поглежда часовника и казва, че майка му и без това ще се прибере всеки момент. После се връща в хола и оставя кутията на масата. Продължава да си гледа мача. Георги се лута из стаята си, оглежда се в най-различни посоки. Поглежда часовника. Отива при баща си и му казва, че трябва да му сподели нещо. В този момент Иван скача и избутва сина си, казва му, че ще му споделя после. Иван влиза в тоалетната. Георги седи на дивана и гледа кутията, после проследява с поглед пътя по който е минал баща му. Става и взима пакета и излиза от стаята. В този момент в апартамента влизат майка му/Ели/ и братчето му Стоян. Георги и Ели са лице в лице, Георги държи кутията зад гърба си. Поздравява я и подминава. Ели го пита дали не е пристигал колет за нея. Георги замръзва и пита какво, а Ели обяснява, че трябва да е пристигнал колет с шампоани за нея. В този момент на вратата се звъни. Ели отваря и след малко се появява с друга кутия в ръце. Усмихва се, казва че сигурно е това. Георги се връща в стаята си бързо и затваря. Разопакова кутията и вижда вибратор вътре, отдъхва си. Майка му се скрива в кухнята, отваря своята кутия и намира същия модел вибратор. Скрива го под канапето и си отдъхва. Иван излиза от тоалетната със запотено чело, вижда жена си и й казва, че има колет. Ели клати глава и казва, че шампоаните й са дошли. Иван сяда отново пред телевизора. Стоян бяга насам-натам из къщата, влиза в стаята на брат си и вижда светещият вибратор. Грабва го от брат си и отива при родителите си. Размята вибратора и крещи „Аз съм джедааай!“.

урочасан ден

Прозорецът ми е пълен със синьо. По средата има бяло петно, то иска да влезе. Дали да го пусна? Отключвам механизма и отварям голямото стъкло. Влиза птича песен, учудвам се колко е добра тая дограма, шумоизолацията е перфектна. Време е за бира, нищо, че е сутрин с променлива облачност. Навън хората се бутат по големите сиви тротоари и улици. Всички искат да са протагонисти, да въртят света, а не осъзнават, че светът движи тях, докато те са прости резоньори. Майната им. Пия бира и завиждам на пича от картината на стената. Носи се на хамак опънат между две палми на морето и пийва коктейлче. Чудя се на какво ли има вкус въздухът там. Как ли се чувства пясъкът под хамака, дали е самотен и колко внимание му обръщат вълните. Май прозорецът е отворен прекалено дълго. Стоя и гълтам дим от Нефтозавода. Замаях се, затварям го.
Телефонът иззвънява - ало, как сте? Добре, благодаря. Вие? Подобно. Разходки под звездите, влюбени поети, знаеш как е! А вие как я карате? Карам я някак си. Всъщност си купих нова X6-ца, автоматик е и се кара сама, почти.
След няколко минути разговорът приключва, да, осъзнавам, че светът става все по-побъркан, но аз съм част от него и трябва да му подражавам. Получава ми се, дори преди няколко дни излязох от къщи със събути обувки и свалена шапка. Обичам да правя нещата на обратно. Така никога няма да ме урочасат. Преди баба ми ме плюеше, за тая цел, но пораснах и тя спря. Сега аз трябва да се грижа за себе си. Не мога да викам „Пу, пу, пу да не ми е уроки“ и да се самонаплювам, затова трябваше да избирам между червен конец и това. Избрах второто, защото кончето ми е много модерно, а модерното е различно от модернизма.
Пътеките под мен минават и водят отсреща. Бродя пак навън, но този път съм с двама приятели. Не виждам сенките ни, те са зад гърба ми. Отпред свети уличното осветление и ни казва, че е нощ. Приятелите ми говорят за коли и така са се унесли в разговор, че забравят за съществуването ми. Аз изоставам някъде отзад, а те продължават все напред. Ще се обадя на любовта, за да не съм сам. Тя каза, че ще освети пътя към себе си. Следвам лампите по улиците, но скоро светлината свършва заедно с асфалта. В подобна тъмница сенките се сливат. Единствените светлини са на небето. Качвам се на някакъв покрив, после на комина, накрая на антената и падам. Сънувам, че отлитам и стигам звездите. Намирам любовта и съм щастлив в измисления ми свят. Всъщност лежа проснат в някакъв чужд двор, от челото ми тече кръв, а от очите ми сълзи.
Виждам я. Излиза от двора на блока си. Носи раница и ходи сякаш знае къде отива. Няма грим на лицето си, всъщност съвсем малко руж и очна линия. Разказва ми за влагата в ума си. После се насочва към някоя градинка и опъва такъми. Застава на челна стойка, подскача и сяда изправена. Ръцете й са разперени встрани, за да пази равновесие, а очите й сочат дървото пред нея. Гъдел и подскоци, ококорва се и слиза на земята.
Събуждам се в линейка. От радиото се чува Лили Иванова, а фелдшерката танцува с мен последен танц. Чете татуировките ми и отсъжда, че не мога да дарявам кръв. Проплаквам й, че умирам, а тя попива кръвта от челото ми. Успокоява ме и ме целува по бузата. Казва ми, че имам просто сътресение. Плюя си в пазвата и скачам в движение. Любовта ми е сама някъде там. Не мога да чакам повече. А фелдшерката плюе по мен и крещи „ДА НЕ ТИ Е УРОКИИИиии“.
Някакъв човек на улицата ми подава чаша и ми вика „пий една бистра вода“. Мисля си, абе аз да не съм от тур дьо франс, че да ми подават така вода. Жива вода. Взимам чашата и си я плисвам в лицето. Тръгвам и чак тогава виждам гората отпред. На лицето ми порастват мустаци и започвам, като Супер Марио да се боря с градската, преминаваща в горска обстановка. Скоро спасявам няколко принцеси, които се оказват обикновени прислужници. Няма любов. Намерих само купчина скъсани парцали и една тесла. После нощта дойде и видях силует. Подаде се зад облака – Луната, пътеводната светлина. Далеч, напред, върху хълма се появи малко бяло пони, което се вдигна на задните си крака и изцвили. Звуците му огласиха въздуха и аз в миг разбрах, че трябва да се кача на гърба му. След малко вече го бях сторил. Понито тичаше с всички сили, а краката ми се суркаха в земята. След няколко скока понито се издигна във въздуха и се заби в окото на Луната, която се огледа неприветливо. Слязох от понито и заподскачах ала Нийл Армстронг. След малко паднах в един от кратерите и си счупих крака. Не можах да се покатеря обратно, а понито се беше върнало на земята. Никой не чуваше виковете ми, никой не се появи. Или поне в първите няколко часа. После заспах и се събудих чак на другия ден. Бях в дворец,а кракът ми някак беше излекуван. Към мен се приближи неземно красива жена с корона на главата и ме приветства с добре дошъл. Аз й се усмихнах, а тя се отдръпна. Помислих си, че имам нещо между зъбите, но не бях ял от доста време и този вариант автоматично отпадна. Оказа се че ми липсват зъби. Принцесата е възнамерявала да се ожени за мен, но баща й категорично й беше забранил да се жени за мъж без зъби. Бях влюбен и си сложих изкуствени. Принцесата ми каза „ще бъда с теб“. Аз й казах „скрий се бе“ и скочих на земята. Отказвам се от любовта! „БАМ“ и някаква кола ме блъсна. Отскочих от капака върху предното стъкло, после на твърдия асфалт. Оказа се, че жена кара колата. Каква изненада! Отворих очи, а тя стоеше над мен като ангел, влюбих се. После ме закара в болницата, където се оправих, и накрая се оправихме взаимно.
Мм не, все още съм пред синия прозорец. Наистина извадих късмет с тая дограма, нищо не се чува!

шизоиден

Голямата планина те вика, огънят ти говори, а кръстът висящ на гърдите ти ми подсказва, че вярваш в Дявола. Искам името ти. Искам името ти. Искам името ти...
Всъщност, не знам дали някога съм вярвал в Бог. Гледам на религиите, като на купчина митове и легенди с интересни поуки. Въпреки това, първото нещо за което се хващам, когато нещо лошо се случи е молитвата. Не ходя на църква да паля големи свещи, но се затварям в себе си и говоря на нещо вътре в мен, моля го всичко да се оправи. Така например, когато лекарите казаха, че брат ми има шизофрения и ще го затворят в лудница, аз се скрих в стаята си, седнах на стола и говорих на това човече. Умолявах го всичко да е наред, дори му предлагах аз да съм този с шизофренията, вместо брат ми. Исках всичко да се оправи. След няколко часа брат ми се прибра с майка ми и казаха, че докторите за пореден път са сбъркали диагнозата. Доволен бях от доброто развитие на историята и от положителното си участие. Но един ден се събудих и осъзнах, че човечето ми говори. Каза ми да избия всички до един. Пусна ми някакъв бръмчащ шум, който ме дразнеше 1000 пъти повече от чалгата и ми гледаше сеира. Тогава осъзнах, че може би съм продал душата си на малкия дявол. Онова нещо, което хората казват, че го има у всеки. Бил си готов на всичко за нещо и то се е случило, след това си забравил за уговорката с малкото шибаняче, но то не забравя. Един ден те събужда и ти връчва нож в ръцете. Казва ти точно къде се намира жертвата ти и по някакъв невероятен начин ти внушава, че този човек е не само твой враг, но и враг на света. Отидох до него и не спрях да вкарвам ножа в тялото му, докато не се уверих, че е мъртъв. Чувствах се, като спасител, доволен бях от себе си. Бях извършил убийство, но какво от това, и Батман убива, а хората го обичат. Представях си как ме издигат на пиедестал, полагат цветя в краката ми и ме целуват красиви момичета. На следващата сутрин случката се повтори, убих следващия, а цветята и момичетата ставаха все повече. Засега те бяха само в главата ми, но бях сигурен, че скоро ще са реалност. Минаваха няколко дни, а аз вече бях убил десетина човека. Събудих се сутринта и очаквах човечето да проговори, но него го нямаше. Влязох в банята, гледах огледалото, и там го нямаше. Пих кафе.Пуших цигари. От нямане какво да правя дори закусих. Него все още го нямаше. Накрая абсолютно убеден, че то няма да ми проговори този ден се изтегнах на дивана. Помислих си, че тези човечета също имат нужда от почивка и в този случай то е излязло в отпуска или нещо подобно. Затворих очи и се опитах да си доспя. Тъкмо изпаднах в лека дрямка, когато силен шум ме стресна. Входната врата падна, изправих се и видях няколко димки да летят към дивана, на който се бях изтегнал. Имах няколко секунди да обуя някакви панталони, защото досега бях седял по боксерки. Късно беше за това. За няколко секунди трима полицаи бяха влезли и ме бяха закопчали. Вместо да ми връчат медал за убийствата, те ме тикнаха в ареста, където се срещнах с психолог. По време на съдебния процес този човек свидетелства в моя полза. Каза, че съм напълно невменяем, а след месец бях в болнично заведение, облечен с бяла риза със зашити ръкави. Пия по няколко хапчета на 12 часа и през по-голямата част от денонощието не осъзнавам нищо от това, което се случва. Доторите казват, че е шизофрения. Аз се усмихвам и благодаря на човечето, че брат ми си е ОК и е вкъщи.

Сексът сближава

Надълбоко в мозъка ми има някакви истории, които ме пазят от истината, а ти бъркаш с ръце, за да ме разджуркаш с малките си криви пръстчета. Интересуваш се от самотата ми, дълбаеш, за да видиш корени, но както и да ме въртиш и моделираш, отвътре ще съм същия. Разочарована поглеждаш светлината, а небето криволичи в очите ти. Май не искаш маски и завеси, апък аз не мога да съм представление. И стана тя, каквато стана. Събличаш дрехите на пода и се хвърляш върху мен. Събличам своите и ето...
Изведнъж започваме да се разбираме чудесно, изведнъж всички думи придобиват смисъл, различните езици се сливат и са вече разбираеми. Няма нужда да говорим. Сякаш сме обзети от демони - най-добри приятели. Сякаш всичко е написано предварително, така че ако някой го чете да си каже - ебати романтичната история, такива ги има само по филмите. И то е така, ама за известно време, щото после пак обличаме дрехите, пак слагаме маските и се вторачваме в спомени. Животът не е дежа ву, че да живеем по спомен. Животът е да бъдеш, всеки ден и за известно време. После човек или се предава или свиква, или постига всичко, за което някога е мечтал и картинката му се обезсмисля.
Всъщност нищо от това няма значение, придаваме смисъл на иначе безсмислени неща. Сънуваме второто си Аз в други измерения, учим се да следваме някакви правила и после се събуждаме в нашия си свят, със съвсем различни норми.
Дори да съм ти казал хиляди неща, ти не бива да вярваш нито на едно. Усмивката ми е истинска, докосването, гъделът в стомаха. Думите са въздух, изпарения, мозъчен отпадък.
Представи си град, в който хората са винаги заети и нямат време да си казват каквото и да е. Въпреки това всеки се нуждае от някакъв вид комуникация. Затова тези хора определят някого от социалната им група да се грижи за тяхното общуване. Този някой доставя писма, послания, емоции и чувства. Но един ден посланикът умира и хората са принудени да се научат да общуват.
Понякога аз съм човекът, който носи посланията. Друг път съм ваза...

герой

Нощ. Няколко момичета с къси поли и високи токове се спират пред обществена сграда. Една от тях сяда на стълбите и разтрива крака си, оплаква се, че я боли заради обувките. Седнала е така, че под полата й се вижда всичко. След малко към тях се приближава патрулка. Момичетата се шашкат, притесняват се, че може да им искат лични карти, а нямат навършени години. Момичето на стълбите кръстосва крака и се прави, че не забелязва патрулката. Полицаите отминават, момичетата се успокояват, но след малко патрулката се връща. Този път полицаите спират, гасят светлините и просто наблюдават момичетата. Колата им е спряла точно след остър завой. Един от тях им намига. Казва на колегите си, че ще отиде да ги заговори, хваща се за чатала. Смеят се. В този момент колата им е осветена от друго превозно средство, чуват се рев на двигател, спирачки и удар. Полицаите се шашкат, но бързо се взимат в ръце. Излизат от патрулката и се насочват към катастрофиралото превозно средство. Надничат в колата и виждат ранения мъж на шофьорското място. Единия вика линейка, а другите се грижат да изгонят момичетата, като ги предупреждават да не казват на никой. Линейката пристига, фелшерите вадят пострадалия и го слагат на носилка. В този момент един от полицаите вижда, че от багажника на колата тече кръв. Отварят го и намират мъртво дете. Закопчават шофьора. От следствието става ясно, че катастрофиралият е неисвестния извършител на няколко убийства на деца от последните години. МВР раздува случая, за да покаже на обществността, че върши някаква работа. Медиите са полудели, искат зрителите им да видят убиеца. При първото дело обаче, един от полицаите, който пази обвиняемия го прострелва в слепоочието по погрешка. Убиецът е мъртъв.

Иван Тодоров(43) е в офиса си. При него влиза Алексей(40), който оставя доклад върху бюрото му. Алексей казва, че публичността иска да знае какво се е случило с убиеца. Иван избоботва, че това няма как да стане, защото не може да излязат такива глупаци. Казва му, че това е случаят на десетилетието, а те са се оакали. Вади някаква папка от бюрото си и му я подава. Казва на Алексей, че ще потулят случая, че човекът от папката ще е изкупителната им жертва. Това е Евгени Райчев. Той е на 45 и е извършител на най-големия обир в страната преди няколко години. Ще му предложат свободата и нова самоличност, срещу дребна услуга. Алексей клати разбиращо глава и излиза.

Градски затвор. Ден. Алексей се движи между решетки с още един полицай, който му отключва врата след врата. Накрая двамата се озовават в стая за разпит с Евгени. Полицаят излиза и затваря вратата след себе си. Алексей сяда срещу Евгени и му казва защо е тук. Евгени пита за каква услуга става въпрос. Алексей му обяснява, че трябва да убие някой, а след това да се предаде на полицията или да бъде хванат на местопрестъплението. Евгени се съгласява, но иска голяма сума пари, също. Алексей му ги обещава.

Няколко дни по-късно Евгени се разхожда на свобода. Отива до кофа за боклук на малка уличка. Отваря я и вътре намира бизнес куфарче. В куфарчето има пистолет, телефон и 2 папки. В папките Евгени вижда снимките и данните на две деца. Физиономията на Евгени става сериозна. Телефонът звъни. Евгени вдига, а от другата страна е Алексей, който му обяснява, че трябва да свърши работата възможно най-скоро. Евгени отговаря, че за да свърши всичко чисто, ще му трябва време, за да събере информация. Алексей му отговаря, че не му трябва информация, че това са просто деца. Евгени троснато се съгласява. Затваря телефона и тръгва нанякъде. Качва се в черен джип и отпрашва.

Евгени спира на паркинга на болница. Слиза от колата и влиза в сградата. Намира лекарска престилка и я облича. Вмъква се в една от стаите с папка в ръка. Застава пред едно от леглата в стаята. На него спи 8-9 годишно хлапе. Евгени отваря папката, в нея е снимката на хлапето и обяснение на начина по който трябва да бъде убито. На леглото на детето е закачен медицински картон. Евгени чете името написано отгоре - Стоян. Взима го и чете диагнозата, какво е състоянието му и през какви фази е минал пациента. В този момент в стаята влиза майката на момчето. Тя пита Евгени, кой е и защо гледа картона, пита къде е Д-р Николов. Евгени отговаря, че днес се е обадил, че е болен и е извикал заместник. Оставя картона и излиза бързо от стаята.

Иван Тодоров говори по телефона в офиса си. Изглежда уплашен, казва, че са се погрижили, след това обещава, че всичко ще бъде наред и скоро ще изчистят името си. Затваря телефона и вика Алексей по другата линия. След малко в офиса влиза Алексей, който го уверява, че всичко върви по план и скоро няма да имат никакви проблеми. Иван му казва, че е по добре да е така. Защото от горе им вдигат пара.

Евгени е пред компютъра в градската библиотека. Събира информация, за болестта на момчето. Дали се лекува, колко струва и т.н. Вижда че ако не се лекува болестта е смъртоносна. После отваря Гугъл Мапс и проследява маршрута до някакво село около София. Разпечатва си картата и излиза. Качва се в колата.

Евгени кара извън града. Влиза в населено място, оглежда се за правилната улица. Поглежда разпечатаната карта и завива надясно. Спира отстрани нещо, като детска градина. В двора й си играят деца на видима възраст от 10 до 18 години. Повечето са от ромски произход. Евгени слиза от колата и оглежда децата. След малко към него отиват няколко от големите момичета. Предлагат му услугите си, но той само им се усмихва. Момичетата скоро се отказват. Той ги пита кой е Красимир. Те му посочват едно от децата, което се е отделило. Отваря папка и го сравнява с това от снимката. След малко към момчето отиват няколко от по-големите деца и го пребъркват. Вадят цигари и му ги взимат. Красимир се изправя и нанася удар на хлапето държащо цигарите в ръце. Останалите му се нахвърлят, но той им се опъва. Успява да нанесе още няколко удара на останалите, докато накрая всички са на куп на земята. От сградата излиза възпитател, който ги разтървава. После ги вкарва вътре. Евгени си записва нещо и се качва в колата.

Евгени наблюдава майката на Стоян в магазина. Тя избира най-евтините продукти, отива на касата, плаща и излиза. Качва се в раздрънкан 20 годишен Форд Ескорт, който едва запалва и потегля. На стъклата на колата пише, че се продава. Евгени я проследява. Жената паркира в центъра и излиза от колата. Влиза в някакъв магазин. Тя работи, като продавачка в него.

Алексей се обажда на Евгени, казва му, че е крайно време да свърши работата. Евгени му отговаря, че е крайно време да му преведат обещаните пари. Алексей му казва, че това ще стане още на следващия ден. А той през това време може да действа. Евгени му отговаря, че още работи по въпроса и му затваря.

Евгени пред ТВУ-то,приличащо на детска градина, където е Красимир. Спрял е и стои в колата. 20 метра по-напред е спряла друга кола, а отвън стои едър мъж, който пуши нервно – бащата. Красимир излиза с раница на гърба и с наведена глава се приближава към мъжа, който му казва нещо и го блъска в колата. Тряска вратата след него, качва се и потегля. Евгени кара след тях.

Мъжът спира пред бедна, малка къща в София. Двамата с Красимир слизат и влизат в къщата. Евгени стои отвън и наблюдава. Приближава се до къщата и заема такава позиция, че да може да вижда какво става вътре. Красимир влиза в стаята си и си пуска музика. След малко мъжът влиза при него, забива му няколко шамара и изключва музиката. Взима колонките от компютъра и излиза от стаята. След малко се връща и казва нещо на Красимир, докато му размахва пръст. Излиза. Красимир вкарва кабел на слушалки в компютъра си и отново си пуска музика. В единия ъгъл на стаята има стара китара. Бащата излиза от къщата и се качва в колата си. Евгени се качва в своята и потегля.

Майката на Стоян, Петя е на кафе със своя приятелка. Евгени седи на съседната маса и подслушва разговорът им. Петя се жалва, че е открила лекар в Израел, който да извърши сложните процедури по операцията, но й трябват 100 000 евро, които няма откъде да намери. Приятелката й я успокоява, че всичко ще се оправи, ще се свържат с различно хора, различно организации. Предлага й Българската Коледа. Петя предполага, че парите от тази кампания най-вероятно отдавна са свършили и че трябва да тръгне и да моли за пари от врата на врата. Евгени плаща и излиза. Вдига телефона си и набира Алексей. Пита го защо точно тези деца. Той му отговаря, че едното е загубена кауза, така и така ще умре, а другото е бъдещ престъпник, но всичко е било написано в папките с документи. Евгени казва, че няма да свърши работата и затваря телефона. Обажда се на свой приятел - Искрен. Казва му че е време да му върне онази услуга, която му дължи. Искрен се съгласява.

Евгени пътува в колата, Алексей звъни, но той не му вдига. След малко получава СМС „мъртъв си“.

Евгени и Искрен седят на маса в Старбъкс. Пред Искрен има лаптоп. Искрен вдига глава от монитора към Евгени и му казва, че сметката е празна. Шибаняците не са му превели нищо. Евгени му отговаря, че тогава ще има нужда от онези пари, които са скрили заедно преди време. Искрен поклаща глава.

Офисът на Иван. Иван казва на напрегнатият Алексей, че всичко е наред. Нарежда му да убие децата, като в същото време ще пуснат Евгени за национално издирване и щом го хванат, просто ще го натопят. Алексей се успокоява и излиза.

Евгени е пред дома на Красимир. Чука на вратата, оттам се показва баща му. Евгени му забива един в лицето, сваля го на земята и влиза в къщата. Затваря вратата след себе си. Рита бащата, докато е на земята, после го вдига и го слага да седне на един стол. Забива му юмруци в лицето. Уверява се, че е в съзнание и го заплашва, че ако още веднъж докосне Красимир, ще му види сметката, после му забива още един и си тръгва.

Отива в магазина, където работи Петя и вижда кутия за дарения. Пита една от продавачките дали момчето, за което събират дарения има банкова сметка и тя му я дава. Евгени излиза и тръгва към болницата.

Алексей е в болницата, вдига Стоян от леглото и го кара да тръгне с него. Скоро двамата са в лъскав автомобил. Петя влиза в стаята, лицето й е закрито с няколко балона. Вика изненада и съобщава радостната новина, че някой е превел нужната сума пари за Стоян. Не чува отговор и дърпа балоните. Вижда празното легло и хуква навън. Никой не знае къде е сина й.

Евгени шофира, когато вижда в далечината в насрещното лъскав автомобил със сини буркани, заглежда се в него и не след дълго осъзнава, че шофьорът е Алексей, а до него има малко момче. Колите им се разминават, а Евгени обръща. Скоро колите излизат извън града. Алексей отбива в нещо, като гора, а Евгени го наблюдава отдалеч. Алексей излиза навън и изважда момчето, бута го между дърветата. В този момент отгоре му се нахвърля Евгени и го обезврежда пита го кой раздава заповедите, а Алексей му се смее. Евгени пита отново, като всеки път му удря по един тупаник. Алексей му казва, че заповедите идват много отгоре. Евгени пита, кой е прекият му шеф. След още малко тупаник Алексей му отговаря. Евгени вади въже от багажника си и го връзва, след това прибира Стоян в лъскавия автомобил и вика линейка.

Евгени е в офиса на Иван Тодоров, насочил е срещу него пистолета си, а пръста на Иван току що е натиснал бутон, който мига под бюрото му. Иван се смее, казва му че всичко е приключило и скоро офисът ще се напълни с ченгета. Евгени му казва, че тогава и двамата няма да са тук и му заповядва да стане. Иван не става, а след няколко секунди вратата се отваря, няколко полицаи крещят на Евгени да не мърда. Евгени стреля и убива Иван, а полицаите разстрелват Евгени.

зло

По мотиви от житова на Хенри Ли Лукас
НЕ Е ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА!!

Мария(16) се прибира вкъщи. Казва на родителите си, че трябва да поговорят. Казва им, че е бременна от нейн съученик. Баща й я гони от дома й. Тя отива при Иван и му казва, че трябва да се оправят сами. Той й отговаря, че ще почне работа на някакъв строеж.

6 години по късно...
Ивайло(5) стои на детско столче и плаче, чува се стенеща жена. Отстрани до Ивайло седи баща му Иван, който е в инвалидна количка. Двамата наблюдават майка му Мария, която прави секс с непознат. Ивайло се изправя и побягва в кухнята, а майка му крещи по него. Става от леглото и го връща обратно на стола, нарича го копеле. Казва им, че не трябва да се срамуват от нея, защото все пак тя ги храни. След малко клиентът си тръгва, тя обижда мъжа си.

Една година по-късно. Иван бута количката си по ръба на язовирна стена. Засилва я и пада във водата.

Ивайло и Мария погребват Иван. Ковчегът му се спуска в земята. Прибират се удома. Мария казва на Иван да почисти къщата, той й отвръща, че няма. Тя му забива шамар. Ивайло пада на земята, Мария му повтаря да почисти, той отново се дърпа. Мария му крещи, а той хвърля ваза по нея. Тя взима вазата и му я забива в лицето. Ивайло пада на земята, окото му кърви. Мария го оставя да лежи на земята. След няколко часа Ивайло все още е на земята. На вратата се чука, влиза един от редовните клиенти на Мария, който като вижда момчето го вдига от земята и го завежда на лекар. Докторите не успяват да спасят окото и му слагат стъклено.

Една година по-късно. Ивайло(7) стои изправен на столче и отново плаче. Майка му го облича в момичешки дрехи. Мария, едва ли не, влачи Ивайло за ръката. Има самодоволна усмивка на лицето си. Съучениците на Ивайло му се смеят и подиграват.

Три години по-късно. Ивайло е на 10 и си играе с братовчед си Стоян(14). Ивайло хваща някаква котка, пъха я в касетка от бира и периодично пъха запалени пиратки през процепите. Скоро котката е изпържена. Стоян се смее, но му казва, че сега ще му покаже нещо по-добро. Изтичва до двора на съседите и след известно време се връща с кокошка. Играе си с нея известно време. След това я дава на Ивайло и му казва да я държи. Стоян си разкопчава панталоните и изнасилва кокошката, която скоро умира. Хвърля мъртвото тяло на Ивайло и му казва да пробва и той. Ивайло държи мъртвата кокошка в ръце и я гледа. Разкопчава бавно панталоните си и след малко вкарва члена си в нея. Ивайло се тресе и се усмихва.

Няколко години след това.
Ивайло изнасилва мъртво куче.

Ивайло(16) седи на чин и наблюдава учителката си. След малко погледът му се отмества към Валя(16). Наблюдава тялото й, бедрата й, лицето й. След часа Ивайло пита Валя дали иска да се видят вечерта. Тя му отказва.

Ивайло среща Валя на улицата пита я дали иска да прави секс с него, тя му забива шамар.
Ивайло изнасилва мъртвото тяло на Валя. После я заравя извън града, близо до жп линия.

Разследващ полицай разпитва всички от класа на Валя. Не влага особено старание, не вярва, че някое от децата знае нещо. Ивайло задава въпроси на полицая, какво са открили, разпитва го за неща от професията. Полицаят му разкрива, че все още не знаят нищо. После му казва, колко е опасна полицейската работа. Ивайло му казва, че иска да стане точно полицай. Униформеният му дава някакви съвети, а ивайло го разпитва за тънкостите. Полицаят разказва с най-малки подрбоности, като всичко се запечатва в съзнанието на Ивайло. Накрая полицаят казва, нещо за серийните убийци, а Ивайло го пита как се познава кога няколко трупа са жертви на сериен убиеж, а полицаят му отговаря, че са убити по идентичен начин. Нещо просветва на Ивайло, той сякаш се усмихва.

Ивайло изгаря следващата си жертва в пещ. Разпръсва праха в полето. Полицейски шеф прехвърля случая с изчезналите момичета на друг екип, който е амбициран да хване извършителя. Това са разследващите полицаи Деянов и Костов. Деянов преглежда докладите по случая и предполага, че става въпрос за сериен убиец. Костов му казва, че не могат да твърдят подобно нещо, докато не намерят труповете. След известно време в полицията се обажда железничар, който е намерил скелет на човек, докато е извършвал ремонтна дейност на релсите.

Скоро намерените трупове са 5, като всички жертви са убити по различен начин. Една е накълцана, друга е удушена, трета е давена и т.н. Следователите не могат да твърдят със сигурност дали извършителят е един или са няколко. Свидетели почти няма, а тези които са видели нещо, не са видели нищо конкретно или подпомагащо разследването.

Ивайло върви по околовръстен път, отстрани има гора. Чува някакви звуци и се насочва към тях. Приближава се и вижда мъж, който изнасилва някаква жена, а през това време я ръга с нож. Жената пищи, докато накрая умира. Ивайло се смее, а мъжът се стряска. Ивайло му казва, че прекалено много се цапа и му дава няколко съвета. Пита го дали това му е първата жертва. Мъжът поклаща глава. Ивайло се представя, мъжът се изправя, дрехите му са целите в кръв, закопчава си панталона и стиска ръката на Ивайло. Казва се Храбромир, но майка му го е наричала Хари.

Няколко месеца по-късно Ивайло представя хари на майка си, казва й, че той ще живее утях. Майка му се е пропила и по цели дни прекарва на дивана пред телевизора с бутилка в ръка. Един ден забелязва особените отношения между Хари и Ивайло. Те си пускат ръце, целуват се по бузите, вечер стоят до късно в една и съща стая. Мария се изправя и обвинява Ивайло, че е мръсен педераст. Вдига бутилката и я мята по него. Ивайло се навежда, но въпреки това бутилката го уцелва в главата и той пада. Хари се ядосва и се нахвърля върху Мария. Когато Ивайло се съвзема, Мария вече е мъртва. Ивайло се вбесява и убива Хари. Заради шума съседите са извикали полиция. Ивайло излиза от задния вход на къщата и изчезва.

Не минава дълго време и следователите откриват предмети на убитите момичета в къщата на Ивайло. Издирват го в цялата страна.
Ивайло убива всеки път щом му потрябват пари, или секс. Жертвите заравя или захвърля в някоя канавка. Оставя кървави следи из цяла България, а полицаите го следват неотлъчно, докато накрая го залавят на границата.

В съда Ивайло признава за убийството на Хари, но твърди, че го е убил, за да защити майка си. Полицията така и не успява да намери доказателства, за останалите убийства, тъй като всички жертви са убивани по различен начин. Вещите в къщата на Ивайло не доказват нищо, освен, че намира някакви неща на улицата и ги прибира. Осъден е на 10 години затвор.

бащин

Калоян(17) става от сън, търка очи и се облича. Слиза за закуска, яде набързо, слага раницата си и тръгва към входната врата. През това време баща му Стефан(42) дондурка и си играе със сестричката му Ема(4, руса със сини очи). Стефан вижда Калоян преди да излезе и му прави забележка да си вдигне панталоните, че така изглежда, като насран. Калоян се смущава и повдига леко дънките си. Калоян моли баща си за някакви пари, а Стефан му отвръща, че скоро му е давал и да се спасява. Калоян грабва скейта си и излиза, като тръшва вратата. Стефан понечва да кресне нещо, но се овладява. Калоян скача върху дъската и се търкулва по улицата.

Дора(16) е нова в града. Семейството й е решило да я прати да учи в по-елитно училище. В квартирата й, докато родителите й разопаковат кутии и кашони, тя се изнизва навън. Върви безцелно по улиците и слуша музика. Решава, че трябва да завие на следващата пресечка. Прави го рязко без да погледне зад ъгъла. В този момент Калоян се спуска по надолнището и я връхлита. Двамата са един върху друг на земята. Той й се извинява. Тя му прави забележка, да гледа къде кара. Нарича го нещастник, а той просто мълчи и я гледа. Дора го подминава. Калоян се усмихва зад гърба й, качва се отново на скейтборда и се засилва надолу.

Калоян е седнал на чин и рисува на последните листи от тетрадката си. Покрай него минава учителката и му прави забележка да внимава, но той не й обръща внимание. Казва й, че на никого не пречи. Учителката се заяжда с него, съучениците му се смеят, а той се изправя и се доближава към лицето й. Уплашената учителка се оттегля на бюрото си. Калоян сяда и продължава да рисува.

Ема е на детската площадка, играе си с още няколко деца, докато майките им седят отстрани на някакви пейки и си клюкарят глупости. Ема се качва бавно на пързалката, пързаля се и се качва обратно. Отстрани, на една от пейките, стои сам Димо и наблюдава децата. Усмихва се и дори се изхилва след като едно от децата пада в пясъчника и се удря. Мария(майката на Ема) вика Ема и й облича яке. Двете заедно тръгват към къщи, а Димо ги следи от разстояние.

Мария слага вечерята на масата. Ема е в детското си столче, а Калоян е срещу нея. Мария съобщава, че баща им отново закъснява. Започват да се хранят, а след малко Стефан се прибира. Облечен е в полицейска униформа. Без да я сваля направо се насочва към масата. Мария му казва, че е трябвало да се обади, че ще закъснее, за да не се тревожат. Стефан й отговаря, че няма намерение да звъни всяка вечер за едни и същи глупости. Целува Ема по челото и сяда на празния стол. Мария му сипва, а Калоян избърсва устата си със салфетка и става от масата. Стефан му кресва да стои на масата, докато всички се нахранят. Калоян се връща обратно и започва да рови в чинията си. Стефан се усмихва на Ема, която си е оцапала носа с манджата и й се изплезва. Мария я избърсва.

Калоян е в училище, отново рисува нещо в тетрадката си. Междучасие е. След малко учителката влиза в стаята и звънеца иззвънява. След нея влиза Дора. Учителката я представя на класа, казва им, че това е новата им съученичка, след което я представя с няколко думи. Дора пита къде да седне, а учителката се шегува да седне до момчето, което й е най симпатично. Дора се оглежда и спира погледа си на Калоян. Присвива очи и го разпознава. Учителката вижда това и й казва да седне до него. Дора не е доволна. Калоян й се представя, Дора му отвръща не особено развълнувано. Калоян забелязва незаинтересоваността й и се отдръпва. Урокът започва.

Ема и Мария са в супермаркета. Ема е седнала в пазарската количка, а Мария събира различни продукти. Някъде отзад е Димо, който през цялото време ги наблюдава. Усмихва се на Ема, която посяга към един от рафтовете. Докато Мария се е навела и събира съдържанието на някаква опаковка, която е изпуснала, Димо минава наблизо и взима шоколада, към който сочи ръката на Ема и й го дава. Прокарва пръсти през косата й. После подминава, като си души ръката. Мария се обръща и слага продукти в количката. Вижда шоколада в ръката на Ема и я пита как е успяла да го стигне. Пазаруват още някакви неща, плащат на касата и се прибират вкъщи. Стефан им казва, че са се забавили прекалено много. Мария се оправдава, че е имало задръстване, а Стефан твърди, че по това време няма задръствания. Калоян се прибира и попада посредата на скандала. Качва се в стаята си, а Стефан му прави забележка, че трябва да поздравява, като влиза.

Калоян скача от скейта си и се приземява в двора на училището си. Влиза вътре и вижда Дора, която се опитва да се измъкне от двама техни съученици. Калоян се приближава и чува как те й досаждат. Отива към тях и им казва да се разкарат. Двамата му налитат на бой, но след, като Калоян хваща здраво в ръце дъската си, те се отдръпват и се прибират в стаята. Дора му благодари, Калоян не й казва нищо. Обръща се и тръгва към стаята в която има час. Дора го настига и го пита дали има листчета. Калоян се спира учуден, след което й казва, че има. Тя му предлага да се чупят от часа и да се напушат някъде. Калоян се навива и я води в близкия строеж. Дора свива цигарата марихуана и му я подава. Той я пали и дърпа. След малко двамата се смея неистово на някаква буболечка в краката им. Смеят се толкова силно, че накрая се строполяват на земята. Тогава смехът им става още по-силен и не секва, докато лицата им застават едно срещу друго. Двамата се целуват. Започват да се натискат, а Дора го пита дали има презерватив. Калоян бърка в раницата си и й го показва. Отнякъде се чува шум и Дора бута ръката му, казва му да го запази за после и го целува. Двамата се изправят и се връщат в училище.

Калоян бута скейта си и си свирка по пътя. Усмихва се на хората, на слънцето, на минаващите коли. Спира до градинка с цветя и къса едно, прибира го в раницата си. Стига до къщата в която живее и отваря вратата. Вътре го чака разгневеният Стефан, който е научил за бягството на сина си. Пита го къде е бил, какво е правил. Пита го дали взима наркотици, а Калоян разгневен от въпросите му отговаря, че си удря всеки ден по една помпа. Стефан му забива шамар и му казва, че е наказан и че не може да излиза никъде освен на училище. Предупреждава го че ако разбере за още едно бягство ще му строши скейта. Калоян изтичва в стаята си. Лицето му е червено от шамара.

Калоян е в квартирата на Дора, оплаква й се от баща му, а тя му казва, че трябва да направи нещо. Той я пита какво. Тя му казва, че може би е време да стане самостоятелен, да се пробва в някой скейт турнамент, за да спечели спонсорство и да му размаха парите пред носа. Или пък да го накаже по някакъв начин. Калоян се замисля.

Ема и Мария отново са на детската площадка. Ема се отдалечава и тръгва към близките храсти. Чува някакъв шум, който провокира любопитството й. Мария се е заплеснала в разговори и не забелязва дъщеря си. Димо тръгва към Ема и й предлага бонбон. В този момент отзад се появява Мария и му казва да се разкара. Той се оправдава, че просто е мил с детето. Димо се отдръпва, а Мария прегръща Ема и я носи към дома им.

Калоян се събужда сутринта и слиза, за да закуси. Сяда на масата в кухнята и наблюдава играта на Стефан и Ема. Той я закача, а тя се смее, Ема се качва отгоре му и започва да го тъпче, а Стефан се прави, че го боли. Ема искрено се забавлява с баща си. Мария слиза по стълбите и казва, че е време да тръгват за имунизациите на Ема. Взима дъщеря си и излизат. Качват се в колата. Калоян тръгва за училище.

Мария спира пред супермаркета и казва на дъщеричката си, че всеки момент се връща, и да стои мирна. Излиза и забравя да заключи вратите. Влиза в магазина, купува си цигари и когато се връща Ема я няма. Мария се обажда в полицията. Скоро районът е проверен, взети са показания от свидетели. Мария си спомня за случката от предния ден. Описва мъжа на полицаите. Те проверяват дали има някой педофил живеещ в района и отговарящ на описанието. Намират адреса и снимката на Димо, той е лежал няколко години в затвора за блудство с малолетна. Полицаите тръгват към дома му.

Ема е седнала на столче и рисува нещо на бял лист хартия.

Полицаите разбиват вратата на апартамента на Димо и го арестуват. Не намират никакво момиченце вътре.

Ема продължава да рисува, после вдига глава и казва, че е гладна. В другата стая Дора и Калоян се разправят. Тя го пита защо е решил да докара сестра си там, а той й отговаря, че я е отвлякъл, за да накаже баща си. Дора не може да повярва на ушите си, а Калоян й обяснява, че тя го е посъветвала така. Дора му дава пример, че е трябвало да му изгори любимите обувки или да му натрие четката за зъби с люта чушка, а не да отвлича сестра си. Калоян е смутен. Връща се в стаята при Ема, после отива при Дора и й казва, че не може просто така да я върне. Трябва да доведе нещата докрай. Тя му казва да се оправя, но да не я замесва. Калоян я моли да му даде малко време. Дора се съгласява. Ема повтаря, че е гладна. Дора й прави нещо за ядене и сяда от едната й страна. Калоян сяда от другата. Ема яде, но след малко червата на Калоян се обаждат и Ема чува това. Подава му парченце от храната си, а Калоян й се усмихва. Изчаква я да се наяде и я взима на ръце.

Калоян се прибира вкъщи с Ема на ръце. Мария се хвърля да я прегръща, а Стефан го пита какво се случва. Да не би да я е намерил на улицата. Калоян му обяснява, че е минал покрай колата на майка си и е видял, че е отключена, след което взел Ема, за да си помислят, че е отвлечена, за да го накаже. Стефан се нахвърля отгоре му, а Калоян му отвръща. Полицаите наоколо ги разтървават. Стефан беснее, а Калоян му казва, че не става за баща.

аарод

-Пиеш ли кафе?
-Не.
-А с какво се събуждаш сутрин?
-Може би не се събуждам. Може би не спирам да сънувам. Сън в съня, или пък трипластов сън, както в инсепшън. Не знам, просто ставам от леглото и отварям очи по някое време на деня. Нямам нужда от стимуланти, за да усетя, че живея. Нямам нужда.

От усмивката ти разбирам, че обичаш слънчоглед... Защо се цупиш? Има някакъв чар в издълбаните предни зъби, честно!
Съжалявам, не исках да накърнявам чувствата ти. Отдавна спрях да слушам и да бъда част от играта, спрях да пускам плочите и да въртя крака над главата си. Движението с всичките му субкултури останаха зад гърба ми. Да, липсват ми, но човек трябва да се развива. Обичах миризмата на ацетон, обичах намацаните пръсти с боя. Не притежавах самоличност, не притежавах гражданство, бях една сянка в тъмното. Едно момче с качулка и раница, вървящо по улицата с подрънкващи флакони. Слушалките, по-добре да ги има, но когато ми падaха батериите на дискмена просто си тананиках нещо от цялата игра. Бейс, бейс, бейс или тек, тек, тек. А в джоба ми 23 стотинки весело допълваха музикалния фон. Къде се загуби това момче? Остана някъде в добре забравеното старо, да пълни празното и да се оглежда за нови копнежи, които да улови и да направи свои. Обърнах страницата, вече малко неща са ми чужди. Само лицата на хората останаха неразбираеми за мен. На вид привлекателни фигури, са всъщност сенки, а онези мрачни особи, които очакваш, че всеки момент ще умрат са положително настроени и дори предизвикват мускулите на лицето ти да се размърдат. Не очаквам нищичко, не ме разбирайте погрешно, просто наблюдавам и преценявам. Психологията не ми е силна, но пък си имам свои теории, които един ден може и да защитя пред някой учен. Имаме нужда от шампоан, който не само да подхранва косъма на главата, но и да храни мозъка, за да спрем с глупостите по улиците и зад стените на домовете ни. Прекалено многото свободно време също убива мозъчни клетки, а рисунките по стените все повече заприличват на използвана тоалетна хартия. Роднините ми ме радват, те знаят какво е изкуство и дори, когато го правят успяват да се разграничават от тълпата, от пърформансите и прожекторите. Всичко е параван, а зад паравана е събран целия боклук, който с годините е събиран и трупан на тъмно, сякаш под килима. Време е всеки да изчисти кочинката си, да преразгледа действията си и да спре да се залъгва. Внимавайте за кого гласувате. Внимавайте и кого четете, защото с парите си за книги понякога храните шепа сноби, които с лайковете ви във фейсбук хранят своето ЕГО. Вземете мен например. Аз съм толкова обикновен и прозрачен, а когато няколко човека харесат писаниците ми и излитам, трудно слизам на земята, но какво пък? Нависоко въздухът е чист :)

don giovanni

Иван: Добро утро, Гине.
Гина: Коя е тая Пепа?
Иван: Не сме ли на кеф днес? Откъде да знам каква е тая Пепа. Нали ме виждаш, че сега ставам.
Гина: Цяла сутрин я бълнува, признавай бързо каква ти е!
Иван: Никаква не ми е. Но имаме една кокошчица Пепа. Само за нея се сещам.
Гина: Нея ли си сънувал? Животно такова!
Иван: Не помня какво съм сънувал.
Гина: Помниш, помниш ти, ама се правиш на невинен. Аз те чух, като пъшкаше. И чаршафа беше надигнал.
Иван: А? Ти трябва да си бълнувала. Нали си имам теб, за какво ми е да тревожа животинките.
Гина: Аха. Имаш ме, ама не си ме докосвал от месеци. С кокошките ли си си угаждал? Признавай!
Иван: Е, нали миналата седмица, такова, ама ти не поиска.
Гина: Веднъж. Ами какво прави останалите 3 месеца?
Иван: Обикалях планетата. Много добре знаеш какво съм правил. Не ме ядосвай, ей! Бъркай си манджите и си мълчи.
Гина: Като искаше да ти мълчат, да си беше взел друга.
Иван: Тъй трябваше да направя, ама къде съм ти мислил за това преди 30 години. Откъде да съм знаел, че всяка сутрин ще мрънкаш за нещо.
Гина: Мрънкам, защото има за какво, как иначе да те вкарам в правия път?
Иван: Отивам да нахраня животните, не ми се спори повече.
Гина: Отивай, ама да знаеш, че ако те хвана на цялото село ще разправя!
Иван: Какво да хванеш? Полудя ли?

Иван излиза.

Иван е на верандата, клати се на стола си и пуши лула. Чеше от време на време голото си теме. При него идва Йори(Йордан).

Йори: Как си, бай Иване?
Иван: Ехее, Йори как беше в града?
Йори: Аз на това му казвам живот. Лежиш си грижат се за теб. Децата ми са ангели. Ама се върнах, да не им тежа много.
Иван: Ех, блазе ти. А моята тука само ми мърмори на главата.
Йори: Тя и моята не е лесна вкъщи. Затова отидох при децата, малко да си почина.
Иван: Умен човек си ти.
Йори: За какво те е подгонила пак?
Иван: Ами нали я знаеш, пак си е наумила нещо и не мога да й го изкарам от главата.Пита ме тая сутрин коя е Пепа. Аз ако ги помних всиките.
Йори: Ех, Иванчо, казвах ти аз едно време, че всичко ще ти се върне един ден, ама ти не слушаше.
Иван: Че кой ти слуша в казармата - ни войника, ни старшината.
Йори: И коя е Пепа?
Иван: Не си спомням, нали знаеш, че само им записвах имената в едно тефтерче. И сега като ми се излюпи някое пиленце и го кръщавам на някоя от тефтерчето.
Йори: Хахах. Значи Пепа е кокошка.
Иван: Така излиза.Но ще да е била много надарена, щом я сънувам и бълнувам името й.
Йори: Сигурно, сигурно.

При тях излиза Гина.

Йори: Много хубава миризма се носи отдалеч и реших да мина, как си Гине?
Гина: И по-добри дни съм виждала.
Иван: Виждаш ли? Почва се отново.
Йори: Стига се оплаква, Гине. Усмихни се веднъж, да видим че и ти можеш. Не обръщай внимание на маймунджолъците на Бай Иван. Знаеш го какъв е.
Гина: Ами, мислих си, че го знам. Друго излезе в крайна сметка. Върти ми номерца. Добре, че сънищата не лъжат, че да излезе истината наяве.

Гина се прибира.

Йори: Не е лесна твоята. Твърдо е решила, че кръшкаш с кокошките.
Иван: Ще успея да я разубедя тая вечер.
Йори: Успех тогава!
Иван: Няма проблем, ще видиш, утре ще сме, като нови.

***

Иван: Пепа я няма!
Гина: Какво? Пак ли тая Пепа?
Иван: Кокошчицата ми. Някой я е откраднал.
Гина: Затова ли бълнува ония ден?
Иван: Ами сигурно, може да съм го предчувствал.
Гина: Сигурно е някоя лисица.
Иван: Ако беше лисица щеше да има кръв или следи от борба, а няма нищо.
Гина: Предполагаш, че някой съсед е влязъл?
Иван: Мхм.
Гина: И е откраднал една от кокошките ни?
Иван: Мхм.
Гина: Невъзможно.
Иван: Да бе.
Гина: Познаваме се от 100 години.
Иван: В селото няма цигани, познаваме всички, няма кой друг да е.
Гина: Значи трябва да сме нащрек.
Иван: Дано не се повтори, защото ако загубя още една от кокошките си ще получа удар.
Гина: Ами като за начало можеш да сложиш катинар на курника.
Иван: Ще попитам Йори дали има, че нали едно време беше ключар.
Гина: И сложи телена ограда с шипове за всеки случай, ако е лисица.
Иван: А да минирам двора не искаш ли? Откъде да я измъкна тая телена ограда?
Гина: Ти си мъж, измисли.
Иван: Ей, тея жени бе. (вдига телефона и набира някакъв номер)
Ало, Йори имаш ли катинар, че някой ми е откраднал една кокошка?...Чудесно, след малко ще мина да го взема. Добре, добре.(затваря) Каза, че ще ми го донесе, тъкмо да ни видел.
Гина: Ще направя салата.
Иван: Извади и ракията, човекът услуга ни прави.
Гина: Добре.
Иван: И се постарай със салатата.
Гина: Виж какво, ти си гледай телевизора, аз ще се оправя със салатата.
Иван: Горкичката Пепа, сигурно сега ври в някой казан.
Гина: Тъкмо няма да я сънуваш повече.
Иван: Какво?
Гина: Нищо, нищо.
Иван: Ама ти май знаеш само да се заяждаш.
Гина: И други работи знам аз.
Иван: Що си не гледаш работата.
Гина: Правя салата.
Иван: И я прави с любов.
Гина: Откъде тая любов?
Иван: От сапунките, дето по цял ден гледаш.
Звъни се
Гина: Отиди да отвориш, че съм изцапана.
Иван: Отивам, отивам.
***
Йори: Здрасти, Гине. Какво майсториш, пак?
Гина: Салата за услужливия съсед.
Иван: И ракийка.
Йори: Е, нямаше нужда. Нали за това са съседите.
Иван: Седни сега да изпием по една ракия.
Йори: Хайде.
Иван: Щях да ти разказвам какво се случи.
Йори: Слушам.
Иван: Ставам аз тази сутрин и като отидох в курника да проверя кокошките за яйца и гледам, че любимата ми Пепа я няма, нито перце не беше останало от нея. Първо си помислих че е лисица...
Гина: Да, разбира се.
Иван: ... после видях, че няма следи от кръв, нито перушинка, нали ти казвам. Другите кокошки изглеждаха спокойни, сякаш Пепа се е изпарила вдън земя. Опитах се да я намеря из двора, на покрива, зад къщата, но нищо. На запад имат патрули търсещи изчезнали животни, гледал съм по телевизора, обаче тук всичко сам си правиш. И сега съм без кокошка.
Йори: Спокойно, отсега нататък ще е трудно някой да влезе. Тия катинари са много здрави.
Иван: Да се надяваме.

Йори вади от джоба си катинара и хастара му излиза. От джоба му пада перо. Иван гледа как перото пада бавно към земята.

Иван: Ти?

Йори не забелязва перото.

Йори: Какво аз? Ето, катинара.
Иван: Ти си я откраднал.
Гина: Иване!
Йори: Какви ги плещиш? Нищо не съм крал, нося ти катинар.
Иван: Какво е това перо на земята, тогава?
Йори: Ами перо.
Иван: Същото, като на Пепа е.
Йори: Ти си се побъркал с тази Пепа.
Иван: Побъркал или не, това перо беше в джоба ти.
Гина: Иване, спри се.
Йори: Да, защото колих петел.
Иван: Че ти откога имаш петел?
Йори: Откакто децата ми го подариха.
Иван: И защо да ти вярвам?
Йори: А защо не? Нямаш никакви основателни доказателства или ще подложиш перото на ДНК експертиза? А, Хорейшо?
Иван: Какво? Мислих те за приятел, Йори, а ти се оказа долен предател. Напусни дома ми.
Йори: Много дълбоко се заблуждаваш, но добре. Довиждане. Съжалявам за тия сцени, Гине.
Иван: И това ми било приятел.
Гина: Не можеш да си сигурен, че е той.
Иван: Ти да мълчиш.

***

Иван: Мисля днес да науча Йори на някои житейски уроци.
Гина: Какво си намислил бе, Иване?
Иван: Ще му го върна тъпкано. Не може така да крадеш любимите кокошки на съседа.
Гина: Абе Иване, стегни се, не можеш да си сигурен, че е той.
Иван: Мога, перото беше в джоба му. Сега ще съберем малко бръмбари и ще ги хвърлим на картофите му. После ще измисля нещо още по-лошо.
Гина: Да не си посмял. Хората няма да има какво да ядат. А ти си се затюхкал за една кокошка, като имаш 30.
Иван: Да е мислил преди да открадне. Сега аз ще раздавам правосъдие.
Гина: Че кой си ти, че да съдиш бе?
Иван: Аз съм потърпевшия или забрави. Кокошките са и твои, не те ли хваща поне малко яд на него?
Гина: Не, за какво да ме е яд, когато дори не съм сигурна, че е той. Всички кокошки си приличат, откъде да знам чие е било това перо?
Иван: Няма кой друг да е.
Гина: Все още няма.
Иван: Какво искаш да кажеш?
Гина: Нищо.
Иван: Кажи де.
Гина: Искам да кажа, че още не си открил други, затова няма. Просто не искаш да потърсиш някой друг.
Иван: Затова ще действам, докато въобще има някой.
Гина: Иване, седни и забрави за това.
Иван: Не мога, става въпрос за достойството ми. Ами нали утре ще се изреди цялото село да ме краде, защото ще си мислят, че ще се измъкнат безнаказано.
Гина: Ставаш параноичен.
Иван: Време е да вървя.
Гина: Седни ти казвам.
Иван: Не.
Гина: Трябва да ти кажа нещо.
Иван: Може да почака.
Гина: Не, не може.
Иван: Казвай тогава.
Гина: Аз убих Пепа.
Иван: Какво?
Гина: Да, убих я от ревност.
Иван: Кокошката? Ти не си нормална.
Гина: Напротив, ти не си нормален. Как можеш да предпочиташ кокошката пред жена си?
Иван: Никога не съм го правил.
Гина: Лъжеш.
Иван: Пак ли започваме? Как можа да убиеш любимото ми животно, беше толкова интелигентна.
Гина: Заслужаваше си го.
Иван: Толкова си коравосърдечна. И какво я направи после? Поне да я беше сготвила.
Гина: Дадох я на Йори и жена му, като му казах, да не ти казва в никакъв случай.
Иван: Ех, този Йори.
Гина: Мислех, че всичко ще отмине бързо, но се оказа, че тъпото животно е значело много повече за теб.
Иван: Тъпото животно ме разбираше много по-добре от теб.
Гина: Благодаря ти Иване!
Иван: И аз ти благодаря, че ме остави с двама приятели по-малко. Сега как ще обясня на Йори.
Гина: Да си мислил по-рано.
Иван: Лесно ти е. Нищо не заслужаваш ти.
Гина: Аз и нищо не получавам.
Иван: Ами защо не си тръгнеш, какво правиш още с мен?
Гина: Взимам ти здравето.
Иван: Правилно.
Гина: Обади се на Йори и му се извини.
Иван: След малко.
Гина: Отивам да правя салатата за обяд.
Иван: Яде ми се пиленце.
Гина: Ами заколи някоя от любовниците си.
Иван: Добре. Отивам.

малкия принц

Какво стана, мамо? Защо всички побягнаха? - попита Бамби.
Защото в гората имаше човек. - отговори майка му.

В гората се роди нов принц. Майката облиза крехкото му телце, а след секунда малкото сърненце се изправи, краката му потреперваха, но някак успя да направи няколко крачки преди да падне. Цялата гора се беше събрала, за да наблюдава зрелището, а за заетите екип от вечерните новини записваше всичко и щяха да излъчат материала като топ новина в емисията. Всички се радват, всички тържествуват, а ловците в града лъскат пушките си, докато си представят как обикалят ловните полета и стрелят по всичко що мърда. Вкарват патроните, зареждат оръжието и след това ги вадят обратно, прицелват се в стената и се усмихват. Свалят оръжието, навиват будилника и заспиват. Пушките стоят облегнати на стената, на метър от леглото. Сутринта будилникът звъни, а ловците обличат белите си ризи, лачените си костюми и вратовръзки, и отиват да управляват банки, бензиностанции и държави.
В гората всичко е спокойно. В гората всичко е бяло, заради падналия сняг. В гората някои от животните се опитват да оцелеят, като търсят храна на километри от хралупите си, други спят зимен сън. Майката и принца откриха пролетна трева, скоро зимата свършваше. Похапнаха сладко и се отправиха към дърветата. Изведнъж майката вдигна глава, беше усетила чуждо присъствие. Заповяда на малкия да бяга, а той не се покoлеба и я послуша. Сянката приближи и по пътя си счупи няколко клона. Очите й светеха и някой който я наблюдава би се зачудил коя сянка всъщност има очи – човешката. Тя надигна пушката си и стреля 3 пъти. Втория път уби майката, а останалите пропусна. Малкият принц се скри между няколко дървета и не можеше да спре да трепери. Сянката се втурна към трупа на още топлата женска, някъде отзад се чуваха и кучетата. Сърничката погледна жално назад и продължи да бяга. Скоро зимата си отиде, но с нея си отиде и духът на майка му. Беше станала на пържоли и луканки и висеше закачена над нечия камина. В гората няма Спайдърмен, а Супермен и Батман се отдават на охолен живот с Лоис Лейн и Дъ Катуоман. Единствено бухалът е активен нощем, но и той не може да покрие цялата площ. Служителите на реда отдавна не се грижеха за спокойствието на животните и бракониерите бяха господарите тук.
На другия ден малкият разочарова баща си и големият елен се опита да го напляска с рога, но замахна прекалено силно. Уби горкото животинче. Отстъпи назад, помириса трупа и се извърна. Беше пролет, време за любов. Еленът се чифтоса с 3 женски този ден. Беше забременил поне една от тях. Майната му на малкия принц, няколко белки дойдоха по-късно и си разделиха телцето му. Догодина щеше да има нов принц. Догодина щеше да има нова пролет и нов ловен сезон...
И нов президент.