will this make me famous?

Да чакаш обаждането е като да живееш във лъжица и да чакаш да бъдеш изяден.
Къщичката ти лежи в сушилника за прибори. Всичко, което виждаш е тъмнината на стаята, всичко, което чуваш е някакво влажно хриптене, бълбукане – малко по-дълбоко от мисълта ти. Денят ти не беше хубав, още от сутринта надвиснаха тъмни облаци. Седиш под тях и нямаш избор освен да чакаш да завали, докато всичко премине и се слееш с тишината. Вече си загубил посоката, компасът ти сочи неверни посоки, затова си се ограничил в тази лъжица. Всичко, което си искал да направиш се е провалило. Перфектната буря, перфектната разруха, сякаш всичко е било планирано отдавна, но не от теб, а против теб. И тогава влиза някой и дърпа бълбукащия съд от котлона. Предстои ти игра на руска рулетка. Коя от лъжиците ще падне първа в жертва, коя ще се потопи във врящата купа боб, за да нахрани поредния гладен? Дълбока вода, пълна с подправки. Ръката посяга към сушилника и всичко започва да изглежда добре. Облаците се отдръпнат, големите кафеви очи поглеждат друга къщурка и ръката я поема в себе си. Потърква я в блузата на тялото си, устата я духва леко, но някакво петно така и не се маха. Тогава ръката хвърля лъжицата в миялната машина и посяга отново, този път нямаше време за мисли, ангелът ти пазител е отлетял далеч, отвърнал е поглед замалко или нещо пагубно му се е случило, но истината е че лъжицата ти лежи в ръката на човека. Обичаш добрата хигиена и сега тя ти изигра лоша шега. Идеално чиста лъжица. Доволна усмивка на лицето, някои предстои да бъде нахранен, а друг убит.
Човекът остави лъжицата на масата и си сипа купа боб, за да изтива. Остави и купата върху масата. Настани се удобно и запретна ръкави, изправи се, беше забравил да си вземе хляб. После седна отново. Вдигна лъжицата над горещата гозба. Тогава ти усети топлината на парата, онази нажежаваща горещина, която те накара да бягаш сякаш си откраднал нещо. Тръгна на някъде, но нямашде къде да се скриеш, лъжицата щеше да се потопи, за да те изгори, после да те удави и накрая щеше да бъдеш изяден, най-безочливо и безотговорно. Само ако този човек знаеше какво върши, само ако се замисляше за малките неща, които живееха около него, които се намираха в лъжицата му, в четката за коса или в бисквитите, които майка му, му приготвяше всяка седмица. Бисквити за закуска.
Засили се и скочи, щеше да се хванеш за ръба на купата или да се разбиеш в масата. в най-лошия случай щеше да се изгориш и удавиш във врящия фасул. Всичко зависеше от добрия тайминг.
Не обичам да се застоявам на една история.
Нямам достъп до следващата.
Телефонът така или иначе звънна. Нищо интересно. След месец чакам следващо повикване. А днес, днес имах дъга между спиците на колелото. Днес открих сродната си душа. Днес успях да се наспя. Да си сменя чаршафите и да си оправя леглото. Днес отплавах с кораб надалеч и обиколих света, за да се върна днес. Днес изядох пакет слънчоглед и устата ми се изприщи, хубава болка, също като перфектната тъмнина, поглъщаща и удобна, мека и приветлива, дрън-дрън.
Парен, каша духа!
"Do not
Do NOT run the microwave with nothing inside it.
Do NOT use scotch tape to cover a wound.
Do NOT change your first name.
Do NOT wear jeans on the beach.
Do NOT call again, he/she got your message.
Do NOT play with bear cubs in the wild.
Do NOT play with bear cubs at the zoo.
Stay away from bears."