сряда, 5 септември 2012 г.

гълъбова зимнина



От малък съм свикнал с животните. Още като съм се родил и съм знаел как казва кравичката и как лае кучето. А като пораснах малко, започнах да храня жирафа на съседа, чиято глава се подаваше редовно през прозореца на третия етаж на къщата ни. Съседът ми е луд. В двора си има слон, жираф и зебра, като и трите животни приличат на стопанина си. Слонът седи по цял ден на една масичка с кукли и се прави, че пие чай с тях. Всъщност е толкова непохватен, колкото всички слонове, не знам какво удоволствие му доставя. Зебрата, пък, постоянно се опитва да яхне жирафа, точно докато си провира главата през прозореца ми и го храня с гнили ябълки и круши. Не обичам гнилото. Не обичам и да стоя сам, затова се зарадвах снощи, когато едно трикрако куче реши да ме изпрати до вкъщи. Аз влязох в двора, а то остана пред вратата като един същински Цербер, който вместо да охранява изхода на подземния свят, охраняваше къщата ми и вместо с три глави, беше с три крака. Имам някаква слабост към ранени животни, спомням си как като малък баба ми обясняваше, че затваря плодовете в буркан, за да съхрани тяхната свежест и живот. Така, когато намерих ранен гълъб, нямах идея как да го излекувам, опитах се да му превържа крилото, но се оказа, че всичко с крилата му е наред. Имаше някаква гадна рана на корема. Тогава се сетих за думите на баба и затворих гълъба в буркан. Оттогава водя ранените животни на ветеринар. Гълъбът издъхна толкова бързо. Не издържа до зимата. Не издържа, дори до утрешния ден. Гълъбите дишали. Бях малък, не разбирах много от нещата от живота, не че сега ги разбирам. Преди няколко месеца приятелката ми реши да ме изненада. Заведе ме на някакво чудно място в планината. Беше ми сготвила, опънахме палатката и запалихме огън, вечеряхме. Беше уникално вкусно, тя винаги е готвила феноменално добре. И тогава, сякаш на шега се появи мечка, но не от онези пържени мечета Помбер, ами истинска кафява, българска мечка. Изправи се на два крака, а аз отидох и я прегърнах. Тя ме блъсна и паднах назад. Дотогава бях виждал мечка само в скайп, а там мечетата се гушкат, откъде да знам, че има и кръвожадни мечки? Тръгнах назад, бях вцепенен, приятелката ми обаче запази самообладание и забеляза дупките на носа на мечката. Изтича до колата и извади старата гъдулка на дядо си, засвири единственото парче, което знаеше – crying in the rain на whitesnake. Мечката затанцува. Аз събрах набързо нещата и ги метнах в колата. Изчезнахме в тъмното, а мечката остана отзад. Когато попитах приятелката ми как се е сетила за гъдулката, тя ми каза, че е видяла раните по носа на мечката и е сметнала, че са от халките с които ги връзват циганите-мечкари. Беше стреляла на сляпо, но беше уцелила. Оттогава не прегръщам агресивни животни и не използвам скайп.
Днес прочетох, че котката на някакво момиче обича приятеля й повече от нея, и го чака всяка вечер на прозореца. Котката на моята приятелка ме ненавижда, всъщност не, по-зле, аз съм безразличен за повечето котки. Така искам котките да ме обичат или поне да ме забелязват. Може да приличам на крадец, убиец, лош човек, но и аз имам чувства. Хаха. Пиратът, който завързал кораба си за някаква костенурка и я накарал да го тегли. Безумно.
Понякога забравям, че съм обикновен човек, който пуши и работи, като всички останали. Само дето не пуша. Мечтая да бъда герой и да спасявам принцеси и след това да заживея щастливо, поне аз, тя да се оправя. Снощи, например, сънувах, че съм в градинката пред Народния театър и някакви момчета биеха бездомник. Правиха го без особено задоволство по лицата, явно мозъкът ми ги беше принудил. Та, хванах едно от момчетата за главата и го задърпах. Озовахме се до някакъв гроб, където му зарових главата. Милия седеше като щраус. Аз бях спасител. Онзи си изрови главата и тръгна срещу мен, а аз го съборих и той се отказа. Всичко се случи пред приятелката му, която явно бях впечатлил, защото ме попита кога ще излезем. Аз се поизтупах и й отвърнах гордо, че не съм се бил за нея и няма да излизаме. Отказах на момиче, не мога да повярвам!
Някой път ще ви разкажа за момичето, което лае.

Илюстрация: doveinjar
Още тук: https://www.facebook.com/doveinjar

Няма коментари:

Публикуване на коментар