Тази история не е поучителна.
“Ние спориме. двама със дама. на тема: Човекът във новото време”.
Двамата бяха колеги. Запознаха се, когато той постъпи на работа във фирмата. Беше обикновен чиновник, а тя – секретарка на шефа му. На него му се струваше, че тя прави най-хубавото кафе, което е опитвал някога. На нея пък й харесваше миризмата на цигарите му.
Сутрин той нямаше търпение да отиде на работа и да си налее от кафето й, тя пък бързаше да приключи с ксерокс машината, за да мине покрай него и да усети миризмата на първата цигара, смесена със свежия му парфюм. Напомняше й на детството, когато дядо й се избръсваше всяка сутрин, поливаше се с афтършейв и палеше първата си лула за деня. Той не свързваше кафето й с детството си. Всъщност не го свързваше с нищо. Беше просто хубаво и толкова.
На десктопа си имаше нейна снимка, тя пък държеше опаковка от негова дъвка в портмонето си. Мислеха един за друг постоянно. Двамата бяха перфектната двойка. Само дето не бяха двойка. Те почти не се поглеждаха, тоест не се поглеждаха в очите. За сметка на това постоянно си мятаха скришни погледи. А случеше ли се да направят очен контакт, веднага единият от двамата си намираше някаква спешна работа или някакво друго място за гледане.
Един ден той откри, че тя работи на второ място. Беше стриптизьорка в един от нощните клубове. Изкарваше добри пари.
За да не го познае, той се дегизираше. Отиваше специално и само заради нея. Слагаше кафяв костюм с бяла риза, червена вратовръзка и червена кърпичка, а на главата си носеше препарирана конска глава. Всички го мислеха за кон в костюм, но на никой не му пречеше, защото плащаше сметките си. Седеше отстрани, до пилона и я изпиваше с поглед. Тя танцуваше само за него, а той мечтаеше само за нея. Искаше да докосва устните й както го правят онези хора от филмите, искаше да й подарява букети от слънчогледи и да й дава пари за пластични операции, когато остарее. Искаше да донесе клетка с бели гълъби и да ги пусне на свобода пред нея, за да се наслади на красотата им за няколко секунди.
И тъй като всяка вечер някаква конска физиономия я зяпаше, а на работа този който трябваше, не й обръщаше никакво внимание, на нея й стана интересно, кой е тайнственият кон. Така след един от танците си се блъсна нарочно в него и след поредица от извинения, двамата се запознаха. Той я изчака след работа и отидоха заедно в МакДрайф. беше единственото денонощно заведение наблизо. Взеха си някаква храна и седнаха. Той спечели чаша, която й подари. Тя прибра чашата в чантата си и видя опаковката от дъвката, беше изпаднала от портмонето й. Той не отрони и дума от притеснение, просто не знаеше какво да й каже, как да я впечатли. Опита на няколко пъти да си отвори устата, но не успя да стигне до смислен звук, единствено успя да създаде някакво странно къркорене. Нямаше как да говори за бедрата й, защото беше пошло, нямаше как да говори и за плановете и мечтите си, защото щеше да я изплаши. Остана му единствено това, да стои и да я гледа. Тя не хареса втренчената физиономия на коня. Стана от масата. Вибрациите им някак не съвпаднаха, тя беше емоционално обвързана с друг – с онзи под маската. Помоли го повече да не идва в клуба и излезе. Мъртвата глава зяпна още повече. Трябваше да търси нова маска, нов костюм. Очите на коня хлътнаха, препарираната кожа се навлажни и започна да се къса, и да пада. Тогава на главата му остана само конския череп. Той плачеше. Плачеше заради самотата си, скоро напълни цялото заведение и всички се издавиха. Не биваше да оставя свидетели. Никой не трябва да вижда как един мъж плаче. Мъжете не плачат!
На другия ден отиде на работа и намери бюрото й празно. Кафе нямаше, нито се чуваше звука от ксерокс машината. Ужас! Адът беше слязъл на земята. Отиде при шефа си и го попита какво става, къде е секретарката му, а той отговори, че я е уволнил. Идиот! Как можа, да направи нещо такова, та тя беше идеална! Разбира се, нищо такова не излезе от устата му, но мислите му бяха насочени към подобен род обиди. Той се озадачи и седна на бюрото си, нямаше как да разпитва за подробности, нямаше как да показва интерес, защото това не влиза в длъжностната му характеристика. Едва дочака края на работния ден. Прибра се до вкъщи и грабна конския череп. Запъти се към стриптийз бара. Когато стигна и паркира се сети, че днес е почивният й ден. Не знаеше какво да прави. Сложи черепа на главата си, а няколко птички го накацаха и започнаха да острят човките си на стърчащите кокали. Той влезе в бара и отиде при едно от момичетата. След като й даде малко пари тя си отвори устата и... му даде цялата информация от която имаше нужда.
Той се върна в колата, запали и потегли.
След няколко минути беше пред вратата на бяла спретната къщичка със зелена морава отпред. Той почука три пъти. Отвътре се появи момичето от офиса му. Отвори, стори й се странно, че го вижда. Дори не успя да усети някаква радост, просто изненада и нищо повече. Той я погледна право в очите и пусна конския череп в краката й. Не знаеше какво повече да направи, не знаеше и какво да й каже. На нея й стигаше.Усмихна се. Двамата влязоха в къщата. Той запали цигара, тя направи кафе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар